Убеден съм, че в най-близко бъдеще строителството у нас ще стане основно пасивно

Разговор с г-н Светлин Добревски, Управител на Пасивна Къща България

Г-н Добревски, в началото представете Пасивна Къща България, дейността и целите Ви.
Пасивна Къща България бе създадена през 2010 г., с идеята да разпространява концепцията за Пасивната Къща сред българското общество. От 2011 г. провеждаме обучения и изпити за „Сертифициран Дизайнер на Пасивни Къщи“. Преведохме на български език последните две версии на софтуера за нискоенергийни и пасивни сгради PHPP, с идеята да го направим по-достъпен за българските специалисти. През 2014 г. станахме представители на редица водещи световни производители на материали и компоненти за нискоенергийни и пасивни сгради. През 2015 г. създадохме екип за проектиране и изпълнение на пасивни сгради. Убедени в безспорните качества на Стандарта за Пасивната Къща, нашата основна цел е да предадем нашите знания и опит на хората в България.

Каква е масовата представа за пасивната сграда, и какво всъщност трябва да знаят хората? Бихте ли казали повече за концепцията на пасивната сграда и какво я отличава от конвенционалната?
Жалко е, че тук все още коментираме какво представлява пасивната сграда, докато в другите страни вече никой не пита това, а вече строи по този стандарт с пълното убеждение в неговите преимущества. За съжаление, масовата представа в България за Пасивната Къща коренно се различава от тази в повечето европейски страни. В повечето случаи битува митът, че това са къщи, в които не можеш да отваряш прозорците си и в които има много мухъл и плесени или в най-добрия случай представляват префабрицирани сглобяеми дървени къщички, които могат да се поръчат по интернет. Хората не са виновни за незнанието им относно безспорните преимущества на пасивната сграда. То е плод на творческата инертност, породена от ниското заплащане, и незнанието, резултат от липсата на стремеж за самоусъвършенстване, сред повечето от тези, които създават бъдещия сграден фонд на България, а именно българските архитекти и инженери.

Първото, което трябва да се знае, е, че Стандартът Пасивна Къща не се отнася само за еднофамилни сгради. По света има редица административни и офис сгради, фабрики и дори небостъргачи, които са направени по този стандарт. Второто, което се доказва вече 25 години с всеки нов построен обект, е, че комфортът в пасивните сгради не само не е влошен, а напротив, във всичките си аспекти той е изключително подобрен (благодарение на принудителната вентилация с топлинна рекуперация има постоянен приток на пресен филтриран въздух, добрата изолация осигурява високи температури на вътрешните повърхности, а за наличие на плесен и мухъл и невъзможност да се отварят прозорците е безсмислено да се говори). Третото, което пряко касае всеки бъдещ инвеститор, е рентабилността. Пасивната сграда не само не е по-скъпа от конвенционалната, но е и значително по-евтина. Стойността на една сграда не се формира само от цената за нейното проектиране и строителство. Съществената част от нейната стойност са разходите при нейната експлоатация и това вече се осъзнава от повечето български инвеститори. Вземайки предвид експлоатационните разходи, допълнителните инвестиции в пасивната сграда се покриват в период от 5-10 години, след което тя носи само спестявания. За екологичните ползи от пасивното строителство, мисля, че всеки може да осъзнае преимуществата. Това е единственият строителен стандарт, който съчетава в себе си три взаимоотричащи се неща, а именно комфорт, рентабилност и екология.

Основното, което отличава концепцията за пасивната сграда от конвенционалната, е постигането на висока енергийна ефективност само с пасивни мерки, разглеждайки взаимодействията между системите и компонентите в сградата, като един цялостен организъм. Големият качествен скок, който се осъществява при пасивните къщи, в сравнение с нискоенергийните е възможността да отпадне отоплителната инсталация, което спестява значителни средства и отоплението и охлаждането да се реализира само с пресния въздух, доставян от вентилационната система. Основните пасивни мерки са по-добра топлоизолация, по-качествена дограма, висока въздухонепроницаемост, липса на топлинни мостове, принудителна вентилация с рекуперация на топлината и оптимизирано засенчване. За постигането на това е необходим внимателен интегриран подход към проектирането още от самото начало.

Има сертификационни критерии, на които трябва да отговаря една сграда, за да бъде тя пасивна. Покриването на тези критерии се доказва само с изчисляване с помощта на пакета за проектиране на пасивни къщи (PHPP9) и съответните изпитания, а именно тест с диференциално налягане и наладка на вентилационната система. Сертификационните критерии обхващат потребната енергия за отопление и охлаждане, топлинния и охладителния товар, първичната енергия и източниците на енергия и въздухо непроницаемостта на сградата.

Представете някои от проектите, по които работите.
В момента завършваме една еднофамилна сграда в с. Войнеговци, гр. София, която ще бъде първата сертифицирана Пасивна Къща Класик в България. Проектът ни отне около година, като направихме и предварителна сертификация на самия проект. Строителството започна през септември 2015 г. и ще бъде завършено в края на юни 2016 г. Идеята за изграждане на този обект бе да покажем на българското общество, че изграждането на Пасивна Къща в България е нещо напълно постижимо. Изисква се само внимателен интегриран подход към проектирането и контрол върху изпълнението. С този обект искаме да разбием основните погрешни митове, а именно, че Пасивната Къща е ужасно скъпа инвестиция (стойността на кв.м. заедно с имота е под 1000 Евро), че прозорците не се отварят (70% от прозорците в къщата са отваряеми), че Пасивната Къща е с дървена конструкция (използван е стоманобетон и тухли).

Обектът е направен с традиционната за България конструкция – стоманобетонен скелет и тухлени зидарии. Използван е EPS с графитно съдържание и XPS. Използвани са сертифицирани дограми, стъклопакети и топлинен рекуператор. Къщата е с разгъната площ 301 кв. м. и се отоплява и охлажда само с един канален климатик, който консумира до 1.2kWh, доставяйки топлина и хлад с помощта на вентилационната система за пресен и отработен въздух. Има слънчеви колектори за БГВ, както и собствен източник на вода. Предварително изчислените разходи за отопление, охлаждане, вода, БГВ, осветление и електрическа консумация на цялата сграда са между 120 и 150 лв/месец.

Какви обучения провеждате, и в резултат на това, какви специалисти подготвяте?
От 2011 г. сме оторизирани от Института за Пасивни Къщи в Дармщат, Германия, да провеждаме обучения и изпити за „Сертифициран Дизайнер на Пасивни Къщи“, като вече над 150 специалисти и последователи на концепцията от България, Македония, Кипър, Румъния, Турция и Дания са минали през нашите обучения, а над 40 от тях успешно са положили изпит и са получили титлата „Сертифициран Дизайнер/Консултант на Пасивни Къщи“. Провеждаме и редица семинари, в които запознаваме участниците как да работят със софтуера за нискоенергийни и пасивни сгради PHPP9 и плъгина за SketchUp, DesignPH, с помощта на който може директно да се наблюдават енергийните характеристики на проектираната сграда, докато се изгражда моделът.

В заключение, бихте ли споделили очакванията си относно бъдещото развитие на строителството на пасивни сгради в страната?
Убеден съм, че в най-близко бъдеще, строителството в България ще стане основно пасивно. Имаме идеалните предпоставки за това – тежък климат, стар сграден фонд, нисък стандарт и буден народ. Историята е научила българския народ на предпазливост и недоверие, но недоверието, което все още се среща, поради липсата на чести примери в България, ще се промени коренно, благодарение на проектите, които вече са реализирани или предстои да бъдат реализирани в следващите 2-3 години. Редица европейски държави осъзнаха преимуществата на Стандарта за Пасивната Къща и там вече никой не се съмнява, а проектира и строи по този начин. Невъзможно е този уникален строителен стандарт, който щади джоба на инвеститора, осигурява незаменим комфорт на обитателя и успоредно с това опазва околната среда, да не залегне в основата на бъдещото строителство у нас.