Всяка една, вече построена къща, може да бъде превърната в пасивна

Разговор с арх. Иван Иванов, Архитектурно студио Дидпроект

Арх. Иванов, Вие сте специалисти по проектиране на пасивни сгради, бихте ли казали какво трябва да се разбира под термина „пасивна къща“ и колко такива има в нашата страна?
Пасивната къща е енергоспестяваща къща, с висока степен на жилищен комфорт при изключително ниска консумация на енергия. Нарича се „пасивна“, защото сградата няма нужда от активни отоплителни и охладителни системи. Тези сгради не се отличават по нищо от останалите, всяка една вече построена къща, може да бъде превърната в пасивна.

Икономиите за отопление в сравнение с обикновените сгради са над 75%, а разходите са малки, което прави обитателите на пасивните къщи независими от постоянно покачващите се цени на енергията.

В България построените сгради, които отговарят на стандарта „Пасивна къща“, са много малко. Около 7 на брой. Като само от две от тях са сертифицирани. Това са жилищна сграда в с. Марково и детска градина „Слънце“ в Габрово.

Има ли общи принципи и ключови етапи от проекта, на които се базира проектирането на пасивна сграда?
Проектирането на сградата има изключително важно значение. За проектирането се изпозлва специален софтуер – „Пакет за Проектиране на Пасивни Къщи“ (Passive House Planning Package – PHPP) и designPH, разработен от Института за пасивни къщи.

От значение е оринетирането на сградата. Препоръчително е да е между югоизток и югозапад, по възможност на юг. Трябва да се следи за съотношението между околната повърхнина (обвивката) на сградата и обема. То трябва да бъде минимално. По този начи се губи най-малко енергия. Препоръчително е пасивната къща да бъде проектирана със сертифицирани компоненти - строителни и изолационни системи, вентилационни системи, прозорци и врати. Всеки един такъв компонент трябва да притежава знак и сертификат, издадени от Института за пасивни къщи Passivehause Institut PHI.

За да бъде постигнат стандартът „Пасивна къща“, е необходимо: Много добра топлоизолация. В зависимост от района, където се намира сградата, дебелината на изолацията варира от 20cm – 30cm. Необходимата енергия за отопление и охлаждане не трябва да надвишава 15kWh на квадратен метър за година. Общото потребление на първична енергия за отопление, вентилация, топла вода, домакински електроуреди и осветление не трябва да надхвърлят 120kWh на квадратен метър за година. Сградата трябва да бъде въздухонепроницаема – това е преминаването на въздуха през обвивката на сградата отвън навътре и отвътре на вън. За да бъде постигнат стандарта, се правят тестове с вентилатор (blower door test) при разлика в налягането вътре и вън 50Ра, резултата не трябва да надхвърля 60% на час т.е. през сградната обвивка не трябва да преминава повече от 60% от целия вътрешен обем на въздуха в сградата.

Бихте ли казали кои са действащите в Европа стандарти за пасивни сгради?
Според действащия стандарт за Пасивна къща, те се делят на три класа: Пасивна къща Classic; Пасивна къща Plus и Пасивна къща Premium. За сградите от типа Classic енергопотреблението се ограничава до 60 kWh на квадратен метър за година. За клас Plus изискванията вече са по-завишени и тези сгради не трябва да консумират повече от 45 kWh/(m²a). Също така, тези сгради трябва да имат възможност да генерират 60 kWh(m²a) енергия, в зависмост от опциите за разпологане на покривни соларни инсталации. За сградите от клас Premium разходът на енергия е ограничен 30 kWh/(m²a), с опция сградата да има възможност да генерира допълнителни 120 kWh/(m²a) енергия. Има и друг действащ стандарт – Enerfit, който касае реновации на съществуващи сгради, но при него са малко по-занижени изискванията от класическата пасивна къща, тъй като е установено, че те по-трудно се постигат при съществуващи вече сгради.