Прилагането на принципите на пасивната сграда гарантира високо качество по време на експлоатация

Разговор с арх. Иглика Люцканова, бюро Солер Архитекти

Арх. Люцканова, Вие сте сертифициран проектант на пасивни сгради и имате опит в изграждането на подобни обекти. Какво представлява пасивната сграда?
Пасивна къща е сграда, която е едновременно здравословна, комфортна, енергийно ефективна и икономически достъпна. Създадена като стандарт от немския институт "Пасивна къща" в Дармщадт, Германия, днес концепцията има широко приложение в практиката и се е доказала във всички климатични зони и за всякакъв вид сгради.

Какво е особеното при пасивната къща?
Пасивните къщи ефективно оползотворяват топлината от слънцето и от вътрешните топлинни източници - хора и електроуреди, като по този начин отпада необходимостта от използването на конвенционална отоплителна система. Tака се постига над 75% икономия на енергия за отопление и охлаждане в сравнение с действащите нормативи. През топлите месеци пасивните къщи прилагат пасивно охлаждане, чрез засенчване и нощна вентилация.

Пасивните къщи са здравословни, защото гарантират добро качество на вътрешния въздух. При качественото строителство дори и на стандартни сгради притокът на пресен въздух през пукнатини, фуги и дограми е силно ограничен, поради което се препоръчва редовно проветряване чрез отваряне на прозорците. Това води до дискомфорт от теченията и огромни загуби на енергия. При Пасивните къщи вентилационната система осигурява постоянен приток на свеж въздух на много ниски скорости и без неприятни течения, като оползотворява топлината на изхвърляния въздух чрез високоефективен рекуператор.

Пасивните къщи са ценени заради комфорта, който предлагат. Вътрешните повърхности запазват почти същата температура като на вътрешния въздух дори и при екстремни климатични условия. Подходящите прозорци с трислоен стъклопакет и качествената сградна обвивка от добре изолирани стени, под и покрив, запазват желаната топлина вътре в къщата през зимата, а нежеланата горещина - вън от нея през лятото.

Оскъпяването за строителство на пасивна къща варира между 5 и 15% в зависимост от проекта. Инвестицията се изплаща за около 10 години от спестената енергия, като комфортът на обитаване, както и други ползи, като щаденето на сградната конструкция, не може да бъде оценен с икономически показатели.

Разкажете повече за проектите, по които работите – реализирани и текущи. Споделете за иновативни материали и системи, мерки за намаляване потреблението на енергия, които са внедрени.
Най-голямо предизвикателство за нашето бюро Солер архитекти беше сертифицирането през 2013 година на Детска градина "Слънце" в Габрово, която стана първата сертифицирана пасивна сграда в България. Процесът на проектиране, строителство и сертифициране беше тежък, но успяхме да постигнем необходимите показатели. Оттук нататък се надяваме при правилна експлоатация сградата да докаже предимствата си и да стане пример, който да бъде следван в строителството на обществени сгради. Много общини в Европа използват Пасивния стандарт за всички свои училища и детски градини. Между тях са: Frankfurt, Hanover, Brussels, Hamburg, Friburg, Cologne, Hesse, Heidelberg. Надяваме се и нашите общини да последват примера им и да докажат, че са добри стопани на нашите пари. Радваме се, че сградата получи и специална награда-плакет на конкурса "Сграда на годината" през 2015 година.

През 2014 година ни беше възложено проектирането на Образователен център с манастирски комплекс и църква в гр. Стара Загора. По мое мнение частните инвеститори се ориентират по-бързо от държавните, тъй като те стопанисват собствените си пари. Инвеститорът беше осигурил първоначален капитал за строителството, но искаше да е сигурен, че ще може да поддържа по-нататък сградата с минимални средства. Това беше и основната причина, поради която решихме да приложим принципите на Пасивната къща. Радваме се, че и по време на строителството възложителят беше ентусиазиран за използването на материали и продукти, съответстващи на изискванията на стандарта. Така например тук за първи път в България приложихме елементи на фирмата Isokorb за отделяне на плочата на балконите от плочата на сградата. Организирахме и посещение на обекта на желаещи да се запознаят със спецификите в строителството на сградата.

В ежедневната ни работа прилагаме принципите за строителство на нискоенергийни и пасивни сгради във всички наши проекти, като гаранция за високо качество на сградата по време на бъдещата й експлоатация, независимо дали клиентите ни искат да постигнат стандарта „Пасивна сграда”. Убедени сме, че внимателният подход по време на проектиране може да доведе до положителни резултати както при нови сгради, така и при реконструиране на съществуващи сгради.

Когато човек прави своята къща е много внимателен и дълго обмисля всеки детайл. Радваме се, че все повече млади хора се интересуват, четат и се насочват към стандарта Пасивна къща. За нас е удоволствие да им помогнем да построят своя дом.

Участвате ли в тематични проекти и инициативи, свързани с прилагане на знания и практики за достигане на нивото на нулеви сгради, както при новостроящи се, така и при реконструкции и саниране? Разкажете за тях.
Солер Архитекти участва съвместно с ЕнЕфект и Passive House Institute (PHI), (Институт “Пасивна къща”) Darmstadt, Germany в няколко европейски проекта, свързани с прилагането на знания и политики за достигане на нивото на почти нулевите сгради при нови сгради и реконструкции. В момента моят колега Александър Генчев работи усилено по европейски проект за обучение на студенти, проектанти и строители в принципите на нискоенергийното строителство, което се провежда в новооткрития „Център за знания за енергоефективни сгради и ВЕИ” в УАСГ.

Контактът ни с експерти от различни страни за нас е безкрайно интересен и полезен. Надяваме се резултатите от проектите да бъдат реална стъпка в прилагането на тези европейски практики у нас.

Последните години все по-популярни стават темите за енергийна ефективност, пестене на енергия, сгради с нулево потребление на енергия и др. Имате ли наблюдения какъв е общественият интерес към подобно строителство и на какъв етап е пазарът?
Както знаете до 2018 година България е длъжна да въведе като задължителен стандарт за проектиране и строителство Почти Нулево Енергийната Сграда (ПНЕС). За съжаление ние сме далече от изпълнение на задълженията ни. В България, когато ти кажат че някаква норма влиза в сила от дадена дата, човек знае, че ще има закъснение с поне 2-3 години и гратисен период от още толкова.

Как се прави това на други места? Пасивният стандарт вече е задължителен за всички сгради в регион Брюксел. Как са успели да го постигнат? Първо са направили няколко пилотни сгради и на базата на техния анализ са решили да въведат стандарта. Изработили са нормативи, методология, софтуер и са обявявили, че след 5 години стандартът ще стане задължителен и нормативите ще влязат в сила. Тези 5 години са били достатъчни за всеки строител и проектант да се подготви и да бъде готов. На нас ни остава още една година, а повечето хора дори не знаят какво е Почти Нулево Енергийната Сграда (ПНЕС).

От друга страна, частният инвеститор се интересува и знае къде иска да вложи парите си. За съжаление засега това са предимно малки инвеститори. Трябва да се раздвижи целият пазар на недвижими имоти, да се търси по-доброто качество, защитено със сертификат.

Аз съм оптимист. Почти Нулево Енергийната Сграда (ПНЕС) се строят навсякъде около нас, няма причина това да не стане и тук, просто ще е малко по-бавно и по-мъчително.