Енергийната ефективност е инструмент за постигане на благоприятни и здравословни условия в сградите

Разговор с д-р Драгомир Цанев, Изпълнителен директор на ЕнЕфект

Г-н Цанев, ЕнЕфект e една от най-активните организации в областта на енергийната ефективност и устойчивото развитие. Бихте ли споделили с читателите за актуални проекти от работата Ви?
ЕнЕфект активно продължава да работи по темите, по които традиционно присъствието ни е най-силно. От една страна това са обученията по енергийна ефективност за проектанти и строителни специалисти, от друга страна – подпомагането на местните и националните власти в провеждането на политики за енергийна ефективност. И в двете посоки можем да се похвалим с доста нови проекти и успехи. Много се гордеем с открития през месец май по проект Train-to-NZEB учебен център за енергийна ефективност, съвместно с Университета по архитектура, строителство и геодезия и Камарата на строителите в България. В Центъра вече се провеждат обучения за сертифицирани стрoителни специалисти и проектанти на пасивни сгради, заедно със специлизирани учебни семинари по нови за България теми като въздухоплътност, инфрачервена термография, вентилация с рекуперация, проектиране и строителство на почти нулевоенергийни сгради – придружени с много практически упражнения. Предлагаме програми за обучения както по български, така и по международни програми, за които ще се издават официални сертификати след преминаване на изпит. Много се надявам да има голям интерес към този център, да бъде винаги пълен с хора, които да получат професионални знания, да придобият квалификация, да са доволни от наученото и сами да популяризират инициативата, защото наистина ни е необходима по-голяма публичност. Продължават и обученията, които са част от магистърската програма по енергийна ефективност в УАСГ. Съвместно с университета рабoтим и по още един международен проект – Fit-to-NZEB, който предвижда да развием нова учебна програма специално за сградно обновяване.

Има интересни нови неща и в областта на общинското планиране. Проектът EmBuild ни помага да проведем енергийни обследвания на сгради в 4 български общини – Бургас, Добрич, Габрово и Горна Малина. Става въпрос за емблематични сгради, като например Музеят на хумора и сатирата в Габрово, спортна зала „Младост“ в Бургас, общинската сграда в Горна Малина, която е и доста предизвикателна, заради специфичната си фасада. Целта на проекта е при обновяването на тези сгради да се достигнат минимум 60% енергийни спестявания. След приключване на проекта ще разпространим резултатите и те ще са достъпни до обществото и специалистите, което се надяваме да е полезно за практиката. Също така, ангажирали сме се заедно с тези обследвания да помогнем за разработването или подобряването на общинските планове за енергийна ефективност в публичния сграден фонд.

Започваме работа и по нов научно-изследователски проект за създаване на пътни карти за обновяване на сгради до почти нулевоенергийно равнище – това е проектът iBROAD. За всяка една отделна сграда ще се разработва методология и план за изпълнение на дейностите по обновяването стъпка по стъпка, който ще покаже как в течение на времето могат да се постигнат високи енергийни резултати.

Продължаваме работата си и по различни международни проекти. Работим по трети пореден проект в Украйна, където консултираме разработването на план за енергийна ефективност на Одеса и региона за адаптиране към климатичните промени.

Как бихте коментирали хода на Националната програма по енергийна ефективност?
Преди всичко бих искал да кажа, че Националната програма е най-амбициозната инициатива, осъществявана в страната ни по темата за енергийната ефективност. Това е колкото и хубаво, толкова и отговорно. Отговорно от гледна точка на това, че програмата трябва да е безкомпромисна, проектите трябва да са много добре направени и да се изпълняват успешно, за да не се загуби доверието на хората.

Програмата стартира с две условия, които бяха подложени на сериозен коментар. Едното условие е за 100%-вия грантов компонент, което в дългосрочен аспект е неустойчиво. Това вече се разпознава и декларира от представителите на изпълнителната власт, така че, надявам се постепенно да се преминава във финансов механизъм и да има самоучастие на крайните потребители.

Другият спорен компонент на програмата е заложеният енергиен клас. В началото бе заложен клас C. Това обаче, по наше мнение, не е достатъчно енергийно и икономически ефективно. Нашите изследвания с Техническия университет – Виена и с Института за сградните характеристики – Брюксел, показаха, че в рамките на жизнения цикъл на сградата и приложените мерки, икономически най-ефективният вариант е да се избира клас А – макар и това да звучи изненадващо дори и за специалистите. Ако основният приоритет на Програмата е енергийната ефективност, именно това трябва да е посоката на развитие, независимо дали стъпка по стъпка или в един проект за обновяване. Класът може да е А или Б, зависи от конкретната сграда, нейното състояние и разположение, отоплителната система и т.н., но трябва да се търсят тези пакети от мерки, които осигуряват най-голяма икономическа ефективност в целия си жизнен цикъл. Това, разбира се, изисква сериозни усилия и от енергийни одитори, и от проектанти, но преди всичко избягване от принципа „обновяване на най-ниска цена“.

Друг много сериозен елемент, определящ успеха на програмата, е качеството на изпълнение, и върху това трябва да има изключителен контрол, за да не се загуби доверието на хората, както вече споменах. Качественото изпълнение ще послужи за пример, ще стимулира нови инвестиции – в ситуация, в която вече не разчитаме на 100% грант, което всъщност ще отвори пазара за енергийна ефективност.

Надяваме се Националната програма да стане част от дългосрочните мерки за енергийна ефективност и дългосрочната политика на страната в тази посока, и по-специално от Националната жилищна стратегия, която се разработва в момента. Безспорно, тя не трябва да бъде прекъсвана, но трябва да добие свое собствено лице, да има дългосрочна стратегия и визия за ежегодното развитие, ясни времеви граници и рамка, в която условията по тази програма ще се променят, така че хората да са наясно какво получават, докога могат да разчитат на безвъзмездно финансиране, по какви критерии ще се избират сградите в бъдеще и кога ще бъде въведена очакваната по-устойчива пазарна схема.

Темата за енергийната ефективност придобива все по-голяма популярност сред обществото. Но как се възприема енергийната ефективност, оценяват ли хората ползите и склонни ли са на инвестиции?
Отговорът на този въпрос е двузначен. От една страна, наблюдавайки сградите около нас, прави впечатление колко много хора са обновили жилищата си с нова дограма и са сложили изолация. Това означава, че тези собственици все пак имат някакво отношение по темата и са разбрали ползите от тези базисни мерки. Но енергийната ефективност не е само смяна на дограма, полагане на топлоизолация и осигуряване на топлинен комфорт. Енергийната ефективност е комплекс от мерки, който влияе положително както върху енергийните спестявания, така и върху здравословния климат в помещенията и комфорта на обитаване. Редица изследвания доказват ползата от енергийната ефективност и върху здравето и трудоспособността на хората. Това всъщност е ефектът, който се подценява от обществото. И според мен точно в тази посока трябва да има по-сериозен диалог.

Какво трябва да е приоритет, за да се развива с добри темпове политиката по отношение на енергийната ефективност?
Опитът ни показва, че най-важният аргумент, който трябва да използваме при налагане на политики за енергийна ефективност, е здравето на хората и комфортът на обитаване. Трябва да се популяризира идеята, че мерките за енергийна ефективност са единствените икономически изгодни мерки, които едновременно с това повишават здравето и качеството на нашите жилища, качеството на нашия живот. А в местата, където се учат нашите деца – училищата и детските градини, трябва да се инвестира в мерки за енергийна ефективност – респективно, качество на обитаване - дори и без да мислим за непосредствена възвращаемост. Но спестяванията са факт и са налице: вече имаме резултати от първата сертифицирана пасивна детска градина у нас – Детска градина „Слънце“ в Габрово. Сравнение за първия отоплителен сезон между пасивната детска градина и обновена по съществуващите норми стара детска градина в същия район и със сходни параметри показва, че пасивната е с поне 50% по-икономична от обновената детска градина. Можете да си представите каква е разликата с необновените детски градини и училища. Но ползите не са само икономически. Колегите от Община Габрово твърдят, че децата в пасивната детска градина са боледували по-малко и родителите се борят да запишат децата си в нея. Аз не се съмнявам, че това е така, защото това показва практиката в цяла Европа.

Това бих искал и да е моето послание – че енергийната ефективност означава, или преди всичко, е инструмент за постигане на здравословни условия в нашите домове, работни места, училища и т.н. Енергийните спестявания и икономическите ползи, убеден съм, няма да закъснеят.