България има подходящите предпоставки за развитие на соларна архитектура

Разговор с Доц. д-р. арх. Стоянка Иванова, отговорник и автор на Магистърска програма „Енергийна ефективност в строителството“, УАСГ

Доц. Д-р арх. Стоянка Иванова се дипломира във ВИАС през 1987г., специалност "Архитектура на промишлени сгради и съоръжения". Специализация във ВИАС на тема "Приложение на компютърни системи в проектирането на промишлени сгради и съоръжения" – 1988г. Защитава докторантура на тема "Изготвяне на компютърен модел за генериране на енергийно ефективни архитектурни решения по отношение на слънчевата радиация" – 2014г.

Основните й научни и професионални интереси са в следните области: Компютърна графика и автоматизация на архитектурния и инженерния труд и обмяната на данни между различните специалности в един проект; Автоматизирано генериране на архитектурни решения по зададени критерии и оценка на тяхната енергийна ефективност; Определяне на падащата слънчева радиация за сгради с по-сложна архитектура. Определяне на количествата падаща дифузна радиация от частично засенчено небе с анизотропно излъчване; Слънчева архитектура, устойчиво строителство и устойчиво развитие.

Доц. Иванова, Университетът по архитектура, строителство и геодезия въведе Магистърска програма „Енергийна ефективност в строителството“. Бихте ли запознали читателите с тази инициатива на университета, целите на програмата и значението й?
Надвисналата над света климатична катастрофа прави ефективното използване на енергията особено важно. Сградите навсякъде по света са сред най-големите енергийни консуматори и това трябва да се промени. Наближава срокът, в който България, като останалите страни от ЕС, трябва да подсигури всички нови сгради да имат енергиен клас А и близка до нулева енергийна консумация. След 31 декември 2018 г. такива трябва да бъдат всички новопроектирани обществени сгради у нас. Същото изискване ще влезе в сила и за жилищните сгради след 31 декември 2020 г.

За решаването на тази задача са нужни експерти, които да проектират сгради с висока енергийна ефективност, като използват подходящи архитектурни и строителни мерки и като интегрират в тях източници на възобновяема „зелена” енергия.

Подготвянето на именно такива експерти – магистри по енергийна ефективност в строителството, е цел на магистърската програма, която стартира през септември 2016 г. в Строителния факултет на УАСГ. Инициатори на програмата бяха катедри „Автоматизация на инженерния труд” и „Строителни материали и изолации”, но в обучението са включени преподаватели и от други катедри, от други факултети на УАСГ, както и немалко външни експерти. Наш партньор в обучението е и Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект, който има дългогодишен и много ценен опит в областта.

Какви дисциплини се изучават? Какви практически и теоретически знания ще придобият бъдещите специалисти по енергийна ефективност? В този ред на мисли, какви са перспективите за реализация пред завършилите?
По-голямата част от нашите студенти са вече магистри по архитектура и строително инженерство. Самата магистърска програма включва широк спектър от дисциплини, както задължителни, така и свободно избираеми. Те целят да надградят и разширят получената основа в следните направления: Специфични аспекти от строителната физика; Енергийно ефективни и авангардни строителни материали и изолации; Възобновяеми енергийни източници; Принципи и аспекти на устойчивото развитие и връзката им със строителството; Енергийна и ресурсна ефективност в строителството; Икономически, нормативни и практически аспекти на енергийната ефективност; Активни и пасивни системи в строителството, пасивни сгради; Проектиране на енергийно ефективни сгради и реконструкция на съществуващи; Проектиране на зелени покриви и фасади; Фасаден инженеринг; Интелигентни системи за оптимизиране на енергийното потребление в сградите; Урбанистични политики за устойчиво развитие.

В резултат на обучението си в 3 семестъра (2 учебни и един дипломен) магистърът експерт по енергийна ефективност в строителството трябва да придобие следните най-общи умения: да има фундаментални познания върху концепцията за устойчиво развитие, която се явява рамка за по-нататъшното развитие на човечеството в посока избягване на климатичните промени и причините за тях; да разработва сградни проекти, като във всеки един техен етап е в състояние да взема решения в посока максимално възможна енергийна и ресурсна ефективност; да е в състояние да разработва проекти за реконструкция на сгради с цел повишаване на тяхната енергийна и ресурсна ефективност; да владее познания в областта на пасивните сгради, които да му позволяват да участва в проектирането им; да владее необходимите познания в областта на възобновяемите източници на енергия с цел интегрирането им в сградите и селищата; да систематизира, анализира и използва възможностите за реализиране на проекти в областта на енергийната ефективност в строителството, финансирани от ЕС.

Студентите от първия випуск на магистърската програма се очаква да се дипломират в началото на 2018 г.

Бихте ли казали какъв е интересът на студентите към магистърската програма?
В първата учебна година в магистърската ни програма се включиха 7 студента, повечето от тях – архитекти и строителни инженери, завършили в УАСГ или в други висши строителни училища. Всички наши студенти са работещи и по тази причина организираме обучението в удобно за тях време. Определено мога да кажа, че всички те са в програмата заради знанията, които могат да получат в нея. Това им позволява да погледнат на проектирането под нов ъгъл, който им е нужен, за да реализират сериозните изисквания към бъдещите сгради, които ще създават тепърва в дългия си професионален път. Надяваме се през следващата година броят на студентите да се увеличи. Основание ни дава все по-засиленият интерес към тази тематика у младите хора, в частност у нашите студенти от другите специалности на УАСГ.

Говорейки за енергийна ефективност на сгради, и като преподавател, пряко ангажиран в тази тематика, бихте ли споделили очакванията си относно изпълнението на изискванията на ЕС за сгради с ниска консумация на енергия?
Наскоро ЕС отчете, че работата в направление изграждане на енергийно-ефективни сгради не е на желаното ниво, което да осигури нужните огромни енергийни спестявания и намаляване на въглеродните емисии с 95%, така че да се ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса над средните за XX век нива. В нашата страна изоставането е още по-голямо. Броят на пасивните сгради у нас е незначителен, както и броят на проектантите, които са обучени да създават такива сгради. Все още има много работа в тази посока. В Наредба №7 за енергийната ефективност са посочени критериите, на които трябва да отговарят сградите от енергиен клас А с близка до нулева енергийна консумация. Те не само трябва да консумират съвсем малко енергия, но и сериозен процент от тази енергия трябва да идва от ВЕИ, разположени на място или в близост. Други европейски страни възлагат големи надежди в това отношение на слънчевата енергия и разполагат покривни соларни панели на голям процент от жилищните и обществените си сгради. България е облагодетелствана от местоположението си, но въпреки това сградите със соларни покриви се броят на пръстите на едната ръка, дори и в София. Това трябва да се промени и, подобно на други страни, у нас също да се реализира проект „10000 соларни покрива”. А защо не и милион? България е прекрасно място за соларна архитектура.

Често, когато се обсъжда напредъкът на България в областта на технологиите, намаляващи въглеродните емисии, като фактор се изтъква опасността ЕС да ни порицае за неизпълнените ни международни ангажименти в тази област. Всъщност най-вече този напредък е важен за нас самите и за децата ни, за да ни осигури едно по-добро бъдеще, в което ще има по-чист въздух, икономично ползване на ресурсите ни и устойчиво развитие, а нежеланите климатични промени ще бъдат спрени.

Моето лично мнение е, че темповете, с които България и други страни в региона работят по постигането на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата, в момента са крайно недостатъчни. Най-вероятно, след няколко години, когато бъде направен анализ на постигнатото в ЕС, ще се наложи изискванията към сградите да бъдат още допълнително завишени. Затова и се стараем обучението в магистърската ни програма да е достатъчно богато и задълбочено, за да осигури нужния потенциал от знания и в бъдеще. Трябва да призная, че преподаването в тази магистърската програма е предизвикателство и голямо удоволствие и за нас, преподавателите, защото е в област, в която има невероятен напредък в последните години. Соларната архитектура се обединява с информационните технологии за интелигентни сгради и градове, които допринасят за пестене на енергията и за подобряване на средата на живот, както подобава да бъде в XXI век.

Повече информация за магистърската ни програма може да бъде получена на адрес: eec.uacg.bg.