Необходими са държавни стимули за частните инвестиции в енергийно ефективно строителство

Разговор с арх. Елена Апостолова, Архитектурно бюро А_ФАКТ

Арх. Апостолова, Вие сте проектант на първата сертифицирана пасивна жилищна сграда в България. В началото на разговора бихте ли представили проекта - oт идеята, инвестицията, до крайния резултат?
Къщата е построена в с. Марково край гр. Пловдив. Тя е двуетажна и представлява еднофамилна жилищна сграда с РЗП 220 кв. м. Проектът беше замислен като пилотен и имаше за цел да покаже модел на пасивна къща у нас.

„Пасивната къща“ е световноизвестен и признат германски стандарт за модерно, нискоенергийно и eкологично строителство. Той е известен в Германия и Австрия - страни, които имат държавна стратегия към инвестициите в строителството на такъв тип сгради. В световен мащаб има изградени повече от 30 хиляди пасивни сгради, като голяма част са построени след 2000 година.

След професионалното запознаване със стандарта „Пасивна къща“ през 2013 година и получаване на сертификат за Дизайнер на пасивни къщи от Passivhaus Institut Darmstadt, в нашето архитектурно бюро А_ФАКТ, съвместно с колегите-строители от Оберон Концептбау - инж. Атанас Ставрев и инж. Николай Ставрев, се зароди идеята да изследваме възможността за проектиране и изграждане на пасивна сграда в нашите условия, с материали, отговарящи на българските стандарти на строителство. Направихме доста проучвания, опитахме се чрез лични контакти и популяризиране в медиите да намерим инвеститор със съвременно мислене, който ще е готов да инвестира в подобен проект. Появи се точният възложител, който беше убеден в предимствата и възможностите на пасивната къща и качеството на живот в нея. Така се стигна до конкретния проект, неговото сертифициране, одобряване и изграждане. Трябва да отбележа професионалното новаторско отношение на целия екип, който участва в проектирането, сертифицирането и изграждането на пасивната къща в с. Марково – инж. Филип Стоянов – конструктор, инж. Огнян Пеков и инж. Недко Шопов – сградни системи, ръководители на екипа и главен изпълнител Оберон Концептбау. Основен консултант пасивни сгради и енергиен модел с PHPP беше арх. Гергана Барабонкова от Енерджи Плюс Интернешънъл.

Строителството на пасивни сгради все още е слабо изразено в нашата страна. В този ред на мисли, какви предизвикателства съпътстват подобен проект, и в частност – изграждането на къщата в с. Марково?
Основното предизвикателство е свързано с въвеждането на нещо ново, недотам познато в нашата страна. Всеки интерпретира понятието „пасивна къща“ по всевъзможен начин. Не са много колегите и инвеститорите, които са запознати със стандарта „пасивна къща“. Това естествено води до съмнения и недоверие у хората. В голяма степен не се намира смисъла в строителството на такъв тип сграда, защото първоначалната инвестиция е по-голяма от тази при стандартното строителство, която се изплаща с течение на времето, при ниските енергийни разходи, свързани с експлоатацията на сградата. Тук трябва да отбележа, че този проблем е решен в другите европейски държави с адекватна държавна политика.

Конкретно за къщата в с. Марково, предизвикателствата в проектирането бяха свързани с избора на функционална схема и архитектурен образ, които едновременно да отговорят на стандарта „пасивна къща“ и в същото време да не допуснат компромис в начина на експлоатация и комфорта на обитаване. И едновременно с това да са съобразени с изискванията на инвеститора. Друго предизвикателство беше избор на материали за изграждането на грубия строеж, довършителните работи и сградните системи.

Предвид концепцията на пасивна сграда, какви материали, технологични системи и решения са внедрени в проекта, за да се удовлетворят изискванията на стандарта? (разположение, носеща конструкция, външна обшивка, ОВиК, ел. инсталации и уреди и т.н.)
Къщата е двуетажна, свободно стояща. Ориентацията е съобразена с изискванията към фасадите север и юг. С нея са съобразени и функцията, и връзките между основните помещения. На юг и север върху самостоятелна конструкция са предвидени две тераси. Северната тераса служи за достъп до покрива, който осигурява още 100 кв. м. функционална площ за собствениците. Изграден е и гараж, който е извън топлинната обвивка. Конструкцията на къщата е монолитна. Ограждащите стени са изпълнени от стоманобетон, който осигурява въздухонепроницаемостта на сградната обвивка. Ниското потребление на енергия е постигнато с топлоизолация с дебелина 25cm, енергоефективни прозорци, въздухонепроницаемост и контролирана вентилация на помещенията с възстановяване на енергията от отработения въздух. Битовата гореща вода се доставя от слънчеви колектори. Вентилационната система се осъществява чрез рекуперативен топлообменник с КПД 83%. За по-голяма ефективност като енергиен източник се използва земен топлообменник, който представлява 56 л.м. тръба от високоплътен полиетилен ф 110, вкопан в земята на 1,5/2 метра дълбочина. Изхвърленият от къщата отработен въздух 180m3/h, който се засмуква от кухнята и от санитарните помещения, отдава енергията си на постъпващия пресен въздух. Пресният въздух се подава в дневната и спалните помещения. Вратите имат декомпесационни решетки. В зимния период е предвидено допълнително подгряване на пресния въздух с термопомпен агрегат въздух-вода тип Altherma на Dаikikn. Агрегатът се използва и за доставка на БГВ през зимата и преходните периоди. През лятото БГВ се доставя чрез 14m2 слънчеви колектори. Смукателните и нагнетателни решетки в къщата са снабдени с регулиращи секции, които позвoляват прецизно балансиране на вентилацията. По този начин не се допускат по-високи скорости на въздуха, усещане за течение и дискомфорт. Вентилационната система е окомплектована с щумозаглушители, к оито не допускат високи нива на шум.

Какви енергийни параметри са постигнати за обекта? Имате ли информация за резултати от експлоатационния период?
Енергийните параметри на къщата, изчислени с PHPP9 /2015/ са:

Специфична нужда от енергия за отопление – 13kWh/m2 годишно; Първична енергия за всички нужди – 42kWh/m2 годишно; Резултат от теста за въздухопроницаемост n50 /Blower door test/ -0,46 h-1 /при допустим; Задължителен резултат за всяка пасивна къща не повече от 0,6 h-1.

По време на експлоатационния период разходите потвърждават резултатите от PHPP9 /2015/.

Работите ли и по други подобни проекти, където са заложени високи изисквания за енергийна ефективност? Разкажете за тях.
В момента е в строителство нова „пасивна къща“ отново в с. Марково. Проектът е дело на нашето архитектурно бюро с ръководител на проекта д-р арх. Ива Стоянова. В проекта са заложени всички стандарти, които изисква пасивната къща, като едновременно с това е направен опит за различен архитектоничен образ.

Бихте ли изразили очакванията си за развитието на енергийно ефективното строителство у нас? Кои са пазарните предпоставки за това да има повече инвестиции в енергийно ефективни мерки?
Оптимистично очаквам, че енергийно ефективното строителство ще навлезе и у нас в по-големи мащаби. Основната предпоставка за това е насочена държавна политика към частния инвеститор – преференции, кредитиране, данъчни облекчения.