Препоръчвам преди финалния избор на изпълнител, инвеститорът да се запознае с проектите реализирани от него

инж. Веселин Тодоров, член на Българска соларна асоциация

Инж. Тодоров, бихте ли споделили с професионалната ни аудитория какви са съвременните тенденции при фотоволтаичните възобновяеми източници на енергия?
Предвид големите очаквания за намаляване на въглеродните емисии, възобновяемите източници на енергия и в частност фотоволтаичните централи бележат ръст и скок в развитието си.

Преди пандемията, предизвикана от вируса COVID-19 бяхме свидетели на най-ниските цени за фотоволтаични модули, което доведе до големия ръст на нови инсталации и проекти в областта. От друга страна Парижкото споразумение, ангажиментите към европартньорите ни и Зелената сделка допълнително засилват обществения интерес и фокус върху възобновяемите източници на енергия.

Към днешна дата наблюдаваме ръст на цената на модулите предвид глобалния ръст на ключови суровини, необходими за производството на панелите, но въпреки това технологията остава достъпна за обикновения гражданин. Наблюдава се също така висок интерес от страна на бизнеса. Все повече собственици на компании осъзнават, че за да станат част от кръгова и чиста икономика е необходимо да инвестират в своята енергийна независимост. В допълнение на това високите цени на електроенергия на енергийната борса спомагат за развитието на ВЕИ и реализация на множество инсталации за производство и покриване на собствените нужди.

Напоследък се наблюдава отново засилен интерес към инвестиции в соларни инсталации. Какви са реалните ползи за бизнеса от използването им?
Генерирането на собствено електричество означава, че бизнесът може да използва по-малко от доставчика на комунални услуги. Това би довело до спестяване от разходите за енергия. Освен това дава възможност за генериране на допълнителни доходи от продаването на неизползваната електроенергия, която се генерира.

Предвидимостта е един от големите плюсове на соларните инсталации. Както знаем движението на слънцето и слънцестоенето са константа. Това прави производството на енергия сравнително постоянно и предвидимо. Така можем да организираме бизнеса си спрямо пиковото производство на енергия и да постигнем максимална оптимизация и баланс в товаровия график на предприятието. Търсенето на енергия има тенденция да бъде по-високо в периода от 11:00 до 16:00 часа и след това рано вечерта. Естествено, това е периодът, когато цената на електроенергията достига връх. През тези часове слънчевата енергия достига максималния си производствен капацитет.

Постоянната и фиксирана цена на електроенергия, получена от фотоволтаична инсталация. Практически всеки, който инвестира в соларна инсталация получава завършен продукт на определена предварително договорена фиксирана цена. Т. е. с годините цената на електроенергията, получена от инсталацията ще бъде фиксирана за 1kW спрямо началната инвестиция и спрямо пазара. Така бизнеса няма да се влияе от постоянно покачващата се и променящата се цена на енергийната борса и ще гарантира не само своята стабилност, но и конкурентност на продуктите си.

Произведената по това време електроенергия има по-висока стойност, отколкото ако е генерирана през нощта. С допълнителното влагане на електроенергия от слънчевата енергия цените в тези времеви рамки могат да бъдат намалени до ниво, близко до тези на нощните часове.

Част от енергията, около 3-5%, се губи по време на преноса и разпределението. Колкото по-дълги са разстоянията между производствените и снабдителните точки, толкова повече енергия се губи. Тези загуби може да не изглеждат значителни, но те могат да повлияят на производителността на инсталацията в региони с висока гъстота на населението. Наличието на слънчеви панели на покрива или в двора значително намалява това разстояние, поради което увеличава ефективността на получаваната енергия. Мрежата е по-малко уязвима от прекъсвания, ако има много електроцентрали, които са разпръснати. Това подобрява сигурността на мрежата в случай на претоварване, природни или причинени от човека бедствия.

На какво трябва да обърне внимание бъдещият инвеститор? На какви критерии е необходимо да отговори изпълнителят, така че да са гарантирани бъдещи ползи от проекта?
Едно от най-важните неща е инвеститорът да се насочи към правилния партньор, който да го преведе през целия път - както административен така и през инсталационния. В нашето законодателство все още има много пропуски, за които ако не бъдат взети навреме мерки от страна на държавата, не само ще доведат до отлив, но и ще забавят развитието на сектора. Именно поради тази причина все повече и повече се наблюдава търсенето на готови проекти с издадени ефективни разрешения за строеж.

Може би една от добрите практики е преди финалния избора на изпълнител, инвеститорът да се запознае с реализираните проекти на изпълнителя. Покрай бума в сектора се появиха доста фирми, които са нелоялни и целта им е да се доберат до финансовите средства. Затова аз горещо препоръчвам при подбор, инвеститорът да търси доказан и партньор, член на браншовите организации в сектора, като Българска соларна асоциация например.

Как производството на електроенергия от слънцето намалят емисиите на СО2 и трайно съхранява природните ресурси на планетата?
Слънчевата енергия се получава от слънчевата радиация, която може да се преобразува в електричество или топлина. Тя е свободно достъпна и благодарение на технологичния напредък вече можем да използваме още повече слънчевата енергия.

Слънчевата енергия има най-малко отрицателно въздействие върху околната среда в сравнение с всеки друг енергиен източник. Тя не произвежда парникови газове и не замърсява водата. Също така изисква много малко вода за поддръжката си, за разлика от атомните електроцентрали например, които се нуждаят от 20 пъти повече вода. Производството на слънчева енергия не създава никакъв шум, което е основна полза, тъй като много слънчеви инсталации са в градски райони, като например битови слънчеви панели.

Къде е мястото на България на карта за соларна енергетиката в Европа?
Въпреки положителните тенденции България е на около 15-то място като брой инсталирани централи в Европа. Като цяло страна ни не се представя много добре, тъй като зелената енергия покрива много малък процент от общата енергия, която използваме. Очакването от зелената сделка и поетите ангажименти за намаляване на въглеродни емисии до 2050 година е да достигнем 55%.

Едно от важните неща, които трябва да отбележим е, че България разполага с много добре подготвен набор от кадри, който освен, че се развива на местно ниво е и отговорен до голяма степен за успешната реализация на големи европейски проекти. Голяма част от наши фирми инсталатори работят в Европа, като участват в множество европейски соларни инсталации. Това донякъде оформя голям брой добре квалифициран и специализиран технически персонал, който като човешки ресурс може да бъде използван за полагането на основите на технологично развитие на страната.

От друга страна, България е изправена пред предизвикателството да затвори или модернизира своите високо емисионни централи за производство на ел. енергия. Този процес със сигурност ще повлияе положително на сектора като увеличи броя на соларните инсталации. Пример за това е обявеното преди месец намерение на една от българските ТЕЦ да инвестира в изграждането на голям соларен парк на нейна територия, като процес на декарбонизация.

Относно малките централи аз смятам, че те са средството, с което България ще се издигне към горните позиции в Европейските класации за ВЕИ. Ако вземем за пример немския модел там именно с много на брой малки централи, обезпечаващи консумацията на обикновенния гражданин и инсталирани на местата на консумация бяха спестени на потребителите през последните години над 820 млн евро в разходи за електроенергия. Дори в момента за да се инсталира там малка централа е необходимо само уведомление до компетентните органи, докато тук в България трябва да минем през дългия административен път за изваждане на разрешение за строеж.

На дневен ред идва Зелената сделка и Планът за възстановяване и устойчивост от COVID. Там има огромен финансов ресурс за стимулиране и изграждане на малки инсталации. Смятам, че този ресурс не бива да бъде пренебрегнат или опорочен. Трябва да го използваме максимално ефективно и разумно, за да може да се осигури лек и неусетен преход от твърди горива към зелени източници на енергия.

Дългият път на преминаването към чиста и кръгова икономика ще бъде труден за нас, но не невъзможен. Затова аз смятам, че институции, държава, бизнес, браншови асоциации и общество трябва да се обединим към обща рамкова стратегия, която да е движещата сила в следващите 20-30 години.