Мерките обхващат както сградната обвивка, така и системите за преобразуване на енергия в сградите

Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие

Уважаеми г-н Алексиев, в началото бихте ли представили накратко облика на Агенцията за устойчиво енергийно развитие към днешна дата?
Като изпълнителна агенция към министъра на енергетиката, дейността на АУЕР е от ключово значение при изпълнение на държавната политика по повишаване на енергийната ефективност и предоставянето на енергийни услуги и като отговорна институция за тази дейност, работим усилено с всички заинтересовани страни. Поддържаме публичен регистър на лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, както и на тези лица, които извършват обследване на предприятия и външно изкуствено осветление. На последващ етап, извършваме контрол на обследванията за енергийна ефективност и изпълнението на мерките.

Обвързани сме и с изпълнението на закона за възобновяеми енергийни източници и биогорива, като издаваме, гаранции за произход на енергията на производителите на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници. Извършваме дейности по прехвърляне и отменяне на тези гаранции, както и организираме създаването и поддържането на система за издаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници.

Вече всички административни услуги на агенцията са електронни и има възможност за он-лайн подаване и получаване на информация. Имаме планове да подобрим значително комуникацията с потребителите и качеството на услугите.

В началото на годината беше приета дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на сградния фонд. Бихте ли разказали повече за този проект?
Тази стратегия е приложение към вече приетия Интегриран национален план енергетика климат. Тъй като сградите са голям потребител на енергия и имат значителен принос към емисиите на СО2 е необходим специален фокус за тяхното обновяване и повишаване на енергийната ефективност. В документа е направена оценка на необновения сграден фонд в България. Анализирани са неговите енергийни характеристики и са показани примерни варианти на пакети от мерки, които водят до висок клас на енергийна ефективност и икономии на първична енергия над 60%.

Набелязани са стратегически приоритети и конкретни действия за преодоляване на съществуващи пречки и подобряване възможностите за обновяване. Изготвена е пътна карта за декарбонизация на сградите с цели за 2030, 2040 и 2050 г. Направена е и оценка на необходимия инвестиционен ресурс, който е значителен. Ясно е, че той не може да бъде осигурен само от държавата или европейски фондове. От съществено значение е създаването на финансови инструменти за привличане на частния капитал за постигане на поставените цели.

В продължение на това, какви са целите на стратегията по отношение повишаването на енергийната ефективност на сградния фонд? Какво е очакваното енергийно спестяване и в резултат на какви мерки може да се получи то?
Определянето на етапните цели за обновяване на жилищния и нежилищния сграден фонд на страната е в съответствие с използвания в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 г. сценарий с допълнителни политики и мерки и отговаря на целите за 27.89% спестяване в ПЕП и 31.69% в КЕП.

Етапните цели не са линейно определени. Отчетени са националните аспекти от прилагането на политиките за енергийна ефективност до момента, като използването на високи грантови компоненти в схемите за стимулиране, ограниченият опит със структурирането и популяризирането на финансови инструменти. Ниският темп на обновяване на сградите и слабата информираност на потребителите и собствениците за ефекта от енергийната ефективност и ползите от нея в по-широк смисъл, не способстват до момента за масово пазарно навлизане на нови технологии, материали и строителни практики.

При този сценарии до 2050 г. ще бъдат обновени 60% от жилищния сграден фонд и близо 17% от нежилищния. Площта на обновените сгради от целия сграден фонд ще бъде над 45%. Причината за това разпределение е, че държавните и общински нежилищни сгради представляват едва 29% от нежилищния сграден фонд. Голяма част от категориите сгради в нежилищния фонд са свързани с икономическа дейност, като хотели, търговски сгради, бизнес центрове, заведения. Възможностите за подобряване на енергийната ефективност при тях е свързана и с повишаване на конкурентоспособността им и това се движи от пазарни механизми, които не могат да бъдат прогнозирани.

По отношение на мерките трябва да е ясно, че те задължително трябва да обхващат не само сградната обвивка, но и системите за преобразуване на енергия в сградата и поддържане на комфорта на обитаване.

Как бихте коментирали ролята на проектантите и строителните организации в процеса на обновяването на сградния фонд? В каква степен развиващата се дигитализация в сектора ще бъде в помощ на този процес?
Предизвикателства не липсват. Необходимо е повишаване на знанията и уменията по цялата верига за реализиране на проекти за енергийна ефективност. Тук съществена роля имат както различните браншови организации, така и обучителните центрове към тях и учебните заведения, обучаващи кадри за строителния сектор. Квалификацията на работниците в строителството и изискванията към тях са от критично значение за реализиране на качествени проекти и ефективно използване на ресурси.

Технологиите постоянно се развиват и е необходимо постоянно актуалзиране на знанията и информацията за различните им приложения. Създаването на подходящи финансови инструменти за проектите по енергийна ефективност, намаляване на грантовете за тях и поставянето им на пазарен принцип трябва да повиши конкуренцията в сектора и подобри услугите за клиентите.

Дигитализацията в строителството ще има голямо въздействие за улесняване и ускоряване на процесите по обновяване на сградите. То ще помогне и за по-лесното идентифициране на подходящи за тях проекти от частните инвеститори, както ще бъде от полза и за всеки гражданин, който се интересува от информация за конкретна сграда. Надявам се този процес да се развива достатъчно бързо, защото е необходимо технологично време и ресурси.