Озеленяването на покривите подобрява редица технологични качества на сградите

инж. Орлин Илиев, съосновател на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС)

Инж. Орлин Илиев е автор на първото в България „Ръководство за проектиране и изпълнение на зелени покриви и паркинг-покриви“, участвал като проектант, изпълнител или инвеститорски контрол на зелени покриви и паркинг-покриви с площ над 40 000 кв.м. в България, Австрия, Италия и Белгия. Съосновател през 2003г. на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и неин настоящ член.
Завършил магистърска степен по строително инженерство в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София през 1995г. Бил е главен инженер на Просима ООД, мениджър-проекти в Линднер България ООД и директор на ЕСХА България ООД.

Инж. Илиев, как зелените покриви се вписват в енергийно ефективния микс на една сграда?
На първо място, зеленината върху сградите има положителен санитарно-хигиенен ефект, като особено ценно за градове е прахозадържането. Що се касае до енергийната ефективност, покривното озеленяване намалява така наречените „градски топлинни острови“ в големите населени места - зони с екстремно висока температура на въздуха през лятото, които причиняват не само здравословни, но и проблеми от екологично и стопанско естество. В допълнение, в конструкцията на зеления покрив се задържа голяма част от дъждовната вода, с което пиковото натоварване на канализацията по време на интензивни дъждове до голяма степен се преодолява. Озеленяването на покривите подобрява редица технологични качества на сградите - нормализира експлоатационните условия и удължава живота на хидроизолацията, увеличава звукоизолацията, регулира топлинния режим в сградите и т. н.

Бихте ли посочили конкретни примери за успешни реализации в България?
От първите реализации преди 10-15 години бих посочил покрива на осеметажната офис сграда ОБС Център (до София Тех Парк), където има зона с екстензивна растителност, но и зона с малки дървета, които всеки може да види от бул. Цариградско шосе в отлично състояние.

Преди повече от 10 години бяха направени и зелените покриви върху подземните паркинги на ваканционно селище Oasis Resort & Spa, село Лозенец, на комплекс ЕСТЕ и на Сгради 7 и 9 в Бизнес Парка, а малко по-късно и зеленият покрив също върху подземния покрив на Ринг Мол. Освен покрива на ОБС Център, останалите са с площ от по няколко хиляди квадратни метра.

В Бизнес Парка, освен зелената част, която не може да се различи от останалата зелена зона, върху подземния паркинг има и улица, по която се движат и тежки камиони.

През 2009 г. бе направен и зеленият покрив на Зрителната зала на българския културен дом „Дом Витгенщайн“ във Виена, който е в отлично състояние и до днес.

От по-новите зелени покриви бих отбелязал покрива на Уолтопия и на подземния паркинг на Елипс Център на Цариградско шосе.

Какво ви подтикна да направите „Ръководство за проектиране и изпълнение на зелени покриви и паркинг-покриви“? За кого е предназначено? С кого работихте в екип?
Истината е, че това, което ме накара да издам това ръководство е лошата „Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столична община“, която твърде бегло засяга въпроса за озеленяването на покриви и подземни сгради и съоръжения, както и начина на включването им към общата озеленена площ на даден имот.

Това е наредба, която ние в БАИС се опитваме неуспешно да променим от 2008 г. Проблемите в наредбата са, че само в централните градски райони (устройствени зони с плътност на застрояване над 60%) се разрешава включване на покривното озеленяване в общата озеленена площ на имота, фиксирана е дебелина от 0,6 м без да е указан вида растителност, не е ясно по какви причини е приет коефициент 0,8 при по-малък почвен слой (но не по-малко от 0,3 м), никъде в наредбата не се споменава за видовете озеленяване - екстензивно и интензивно, както и че не е разрешено включване на вертикално озеленяване (по фасадите) в общата озеленена площ на имота.

Изискванията в текста на наредбата са твърде високи, ненужни и оскъпяват строителството, най-вече защото увеличават неимоверно много натоварването на конструкцията, което в силно земетръсната зона на гр. София налага допълнителни мерки за конструктивно усилване на сградите. В този си вид наредбата е предпоставка за измами и корупция, включително т. н. временно залесяване и премахването му след акт. 16 и като цяло отблъсква инвеститорите от озеленяване на покривите.

Теглото на модерния екстензивен зелен покрив, описан в ръководството, включително озеленяване със седуми, субстрат и специален дренажен композит започва от 95 кг./кв. м., докато само 60-те см (от горецитираната наредба) водонапит почвен слой с плътност 1500 кг./куб. м. тежат 900 кг./кв. м. При замяна на почвата със специален водозадържащ слой от каменна вата се постига натоварване от само 50 кг./кв. м., което позволява изпълнение на зелен покрив върху практически всеки съществуващ плосък или скатен покрив, дори върху дървена конструкция, нещо немислимо дори при „само“ 30 см почвен слой.

Ние в БАИС вярваме, че трябва да се стимулира озеленяването на всяко възможно пространство, в частност покривите, а не да се усложнява и утежнява. Зелените покриви трябва да станат приоритет, а не последна възможност за вместване в зададените от визата за проектиране параметри. Между другото, оказва се, че от около две години има работна група по промяна на наредбата, но никой не е поканил БАИС.

Ръководството се основава на „Насоки за проектиране, изпълнение и поддържане на зелени покриви“ на немският изследователски институт за ландшафтно озеленяване Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftsbau e.V. (FLL) и подробните научни трудове на един от пионерите на Зелените покриви в света Стефан Дроог, основен сътрудник на FLL ръководството за Зелените покриви (2008) и представител на немската Асоциация на производителите на системи за зелени покриви и нидерландската Асоциация на изпълнителите на зелени покриви.

Ръководството е предназначено не само за проектанти, преподаватели и студенти по специалностите архитектура, ландшафтна архитектура, ВиК и пътно строителство, но и за самите инвеститори, които не трябва да се боят от „сложността“ на тези видове покриви (включвам и паркинг-покривите, улици върху подземни зони, както и пешеходни зони). Както обичам да казвам, необходими са „само“ добри проектанти по съответните специалности, правилната система материали и добри изпълнители на хидроизолацията и зелената или пътна зона.

Екипът, работил по ръководството включва доказани специалисти от Университета по архитектура, строителство и геодезия и Лесотехническия университет - проф. д-р инж. Димитър Назърски - главен редактор, доц. д-р Ценка Кунева - част растителност, ланд. арх. д-р Галина Янчева - част субстрати, проф. д-р инж. Петър Стефанов и ас. д-р инж. Марин Дончев - част пътно строителство и, не на последно място, гл. ас. д-р инж. Емил Цанов - част ВиК.

Какви са най-важните стъпки, които трябва да се изпълнят при проектирането и реализацията на зелените покриви?
Най-важното е инвеститора да вярва в ползите от зелените покриви - повече чист въздух, по-малка запрашеност (по-голямо прахозадържане), по-голяма естествена зона, както за птици и насекоми, така и за почивка на живущите или работещите в сградата и не на последно място, както вече споменах - щадене на канализацията при силни проливни дъждове.

След това трябва инвеститора да реши какъв зелен покрив иска да има - по-скоро за гледане - екстензивен покрив с екстензивна растителност с лесно поддържане, като седуми, тревисти растения и декоративни треви, които са специално адаптирани към екстремните климатични условия на покривите или за ползване - интензивен покрив с трева, храсти и дори дървета. Има и трети вид - полуекстензивен - с по-разнообразна ниска тревиста растителност, която има добро целогодишно естетическо и екологично въздействие. Естествено, в един екстензивен зелен покрив може винаги да се изпълнят алеи за ходене.

Ако говорим за съществуващ плосък покрив, единственият вариант е лек екстензивен покрив, при който замяната на защитата от 6-7 см чакъл на съществуващата хидроизолация с леко екстензивно озеленяване и субстратни панели от водопоглъщаща минерална вата няма да промени съществено проектното натоварване.

След инвеститора идват проектантите, чиято работа е описана детайлно в ръководството.

Ще издам три от най-важните предпоставки за добър резултат.
- Намерете добър изпълнител на хидроизолации, подпишете договор с десетгодишна гаранция на хидроизолационната система и поискайте 72-часова водна проба след изпълнение на хидроизолацията и преди полагане на дренажния композит.
- Намерете добър изпълнител на озеленяване и подпишете с него договор не само за изграждане, но и за периодично поддържане.
- Обърнете внимание на детайлите, защото детайлите са най-важни - както при изпълнение на хидроизолацията, така и при полагане на субстрата и растителността. Изключително важно е да се предприемат всички необходими мерки за предпазване на водоприемниците от запушване от субстрата.