Енергийната ефективност трябва да e водещ национален приоритет

д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект

Форумът „Инвестиции в устойчива енергия“ е началото на поредица от 12 събития по темата в следващите 3 години. Разкажете повече?
Да, тези събития се явяват продължение на европейската инициатива „Инвестиции в устойчива енергия“, в рамките на която се организираха форуми и кръгли маси по темата в редица държави, включително и България, в периода 2018-2019 г., точно преди пандемията. След като през 2020 г. организирахме 3 нови уебинара по тема, сега нашата цел е да създадем постоянна дискусионна платформа за разработване на препоръки за подобряване на политиките за енергийна ефективност на национално и местно равнище. Имаме подкрепата на ЕК чрез проектите SMAFIN и BeSMART, а с партньорствата, които инициирахме, сме убедени, че тази идея ще има развитие и след първоначално заложения тригодишен период.

Кои организации участват в платформата и какви цели си поставяте?
Участието във форумите и дискусиите, разбира се, е отворено за всички – само в последното събитие имаше над 150 участници. Ядрото на платформата се състои от партньорите по проект BeSMART, като сред тях са институции на изпълнителната и местната власт (АУЕР, Столична община, Община Габрово, Общинска мрежа ЕкоЕнергия), браншови камари и професионални асоциации (БСК, КСБ), финансиращи институции и експерти (НДЕФ, Еконолер, Алианс за енергийна ефективност), университети (УАСГ). Разчитаме и на много партньори в неправителствения сектор и професионални организации като Хабитат България, БАИС, БГФМА, БАКК, За Земята, СОФЕНА и др. Макар и не винаги да сме на едно и също мнение, целта, която ни обединява, е една – да защитим мястото на енергийната ефективност като национален политически и обществен приоритет, като същевременно настояваме за провеждането на решителни реформи, които да гарантират качеството, обхвата и амбицията в проектите за енергийна ефективност.

А какво всъщност се случва в политиките за енергийна ефективност, и по-специално в сградния сектор? Достатъчно амбициозни ли са те към момента?
Като организация, посветена на енергийната ефективност, ние, разбира се, винаги ще настояваме за още по-високи амбиции. Имаме редица забележки към Националния интегриран план в областта на енергията и климата, в който смятаме, че направения енергиен баланс има сериозни недостатъци. Не можем обаче да не отбележим, че Дългосрочната национална стратегия за обновяване на сградния фонд дава една отлична база за развитие на политиките специално в жилищния сектор, със сериозна амбиция както в обхвата, така и в дълбочината на обновяването. Поставените цели говорят сами за себе си – 60% обновен жилищен фонд до 2050 г. при достигане на равнища близо до енергиен клас А, над 19 млн. м2 обновена жилищна площ до 2030 г., предвидени инвестиции само за мерки за ЕЕ (без конструктивно укрепване и текущи ремонти) за този период от над 4,5 млрд. лева, енергийни спестявания от близо 80% на единица площ. За съжаление, не сме убедени, че тези цели могат да бъдат защитени със средствата, и по-скоро с начина на управление на средствата, предвиден в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Това в интерес на истината е чест дефицит на нашите стратегии и планове – имаме отговор на европейските цели, отличен анализ и идентифицирани инструменти, но липсва политическа воля за осъществяване на необходимите реформи.

Достатъчен ли е ресурсът за обновяване на многофамилните сгради, отделен в НПВУ?
При текущите условия на 100-процентова безвъзмездна помощ, няма как да бъде достатъчен. Предвижда се обновяването на около 6 млн. м2 жилищна площ до средата на 2026 г., което не ни доближава твърде много до целта от 19 млн. до 2030 г. Оставаме далеч дори с добавянето на средствата по програма „Развитие на регионите“. Единственият начин да се увеличи обхватът на програмата е да се намали процентът на безвъзмездна помощ, което ще отвори път и на много свързани с обновяването бизнес услуги. За да се случи това обаче по обществено приемлив начин и гражданите да имат интерес да участват в тези програми, трябва безусловно да се гарантира качеството на проектите и да се въведат редица финансови, организационни и технически инструменти. Всъщност, това е и целта, която обединява участниците в дискусионната платформа, за която говорихме в началото – как заедно да направим така, че собствениците на жилища не само да не трябва да бъдат убеждавани, а сами да искат и да търсят начини да инвестират в енергийната ефективност на сградите.

Какво трябва да се случи, за да се отключи този подобен процес?
Вече са твърде много добрите примери в бившия източен блок и на Балканите, за да продължаваме да си мислим, че ние сме специални и при нас това не може да стане. При всички тях обаче има нещо много важно – политиките са последователни и устойчиви, а не кампанийни, както при нас. Заедно с това съществуват редица финансови механизми за подпомагане на участието на гражданите като безлихвени кредити, гаранционни фондове, зелени ипотеки, заплащане на вноските чрез местните данъци или сметките за електроенергия. За най-уязвимите домакинства, разбира се, подходът е изключително улеснен. Управлението на сградите и на самите проекти е професионално, а качеството се гарантира от процес на енергийно сертифициране и мониторинг на реалното потребление, който де факто не може да се манипулира. От огромно значение е и комуникацията с гражданите – в прибалтийските републики например комуникационни кампании текат още от миналия век и не са спирали в нито един момент досега. Затова и там вече има градове с на практика 100% обновен жилищен фонд.

Кое от тези неща липсват в България и защо при нас обновяването все още е изключение, а не практика?
Именно защото ни липсва тази ясна перспектива. Ние не знаем кога ще има нова програма за обновяване, но сме убедени, че държавата е длъжна да се погрижи за сградите и си мислим, че някой ден това ще стане и с нашия блок. Така е по-лесно. Само че действителността е много различна и просто няма как с публични средства да се обновят частните жилищни сгради. Това противоречи и на икономическата, и на елементарната житейска логика. На България и е нужна пътна карта с ясни срокове за постепенно намаляване на грантовия компонент, практическо прилагане на изискванията за поддържане на сградите, и финансови инструменти, подпомагащи участието на собствениците. От там нататък пазарът ще свърши своята работа – само нашата организация вече предлага нови сертификационни схеми по проект U-CERT, концепция за зелени ипотеки по SMARTER Finance for Families, обучения за строителни работници и специалисти в рамките на INSTRUCT, BUS League и NZEB Roadshow.