Оползотворяване на строителните отпадъци

Разговор с г-н Григор Стоянов, Държавен експерт в дирекция „УООП“, МОСВ

Г-н Стоянов, бихте ли коментирали основните постановки в Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали?
Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали е приета с ПМС 277 от 5.11.2012 г., обн., ДВ, бр. 89 от 13.11.2012 г., в сила от 13.11.2012 г.

С Наредбата за управление на строителните отпадъци ще се въведе нов модел за управление на строителните отпадъци в България, който да гарантира: създаване на благоприятни законодателни и икономически условия за внедряване на технологии, осигуряващи постигането на целите за рециклиране и оползотворяване, но които същевременно са и финансово поносими, в съответствие с равнището на доходите в страната; определяне на лицата, отговорни за покриване на разходите по управление на строителните отпадъци и постигането на целите за рециклиране и оползотворяване; осигуряване на условия за производство и пазарната реализация на материали от рециклиране на строителните отпадъци на конкурентна цена и със съизмеримо качество спрямо съответните първични природни суровини, влагани в строителството (цели за влагане на продукти от оползотворени строителни отпадъци); създаване на възможности за лесно осъществим контрол от страна на компетентните органи за изпълнението на целите за рециклиране и оползотворяване без да е необходимо значително повишаване на административните разходи и съществуващия административен капацитет (план за управление на строителните отпадъци).

Основната цел на нормативния документ е да допринесе за устойчивото развитие на България чрез интегрирана рамка за управление на отпадъците от строителство и разрушаване, която да доведе до намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от генерираните строителни отпадъци, подобряване на ефективността на използване на ресурсите, увеличаване отговорностите на замърсителите, стимулиране на инвестициите за управление на отпадъците.

В проекта на Наредбата са взети предвид изискванията на новата Рамкова директива 2008/98/ЕС за отпадъците, които са въведени в новия Закон за управление на отпадъците. В тази връзка нормативният документ трябва да осигури изпълнението на поставените количествени цели до 2020 г. да бъдат рециклирани и оползотворени най-малко до 70% от теглото на строителните отпадъци в страната.

За постигане на въведените в законодателството изисквания за оползотворяване и рециклиране на строителните отпадъци в Наредбата са регламентирани следните изисквания: селективно деконструиране на сгради с отделяне на основните компоненти; разделяне на отпадъците на материали по време на извършване на строителните и ремонтните дейности; изготвяне на план за управление на строителните отпадъци; рециклиране на бетона, керамиката, асфалта и минералните компоненти посредством инсталации за натрошаване и фракциониране; осигуряване на рециклирането/оползотворяването на металите, хартията, пластмасата, дървесината и стъклото.

Пред какви предизвикателства ще се изправят възложителите, проектанти и строители, и всички, свързани с изпълнение на изискванията от Наредбата?
Съгласно наредбата, Възложителят на инвестиционното намерение е отговорен за изпълнението на целите за рециклиранме на строителните отпадъци.

В тази връзка той ще трябва да изготвя или да възлага изготвянето на План за управление на строителните отпадъци. Основната цел на документа е да проследи цялото движение на количествата на строителните отпадъци от мястото на образуване до съоръжението за тяхното оползотворяване или крайното обезвреждане, като по този начин ще се гарантира максимална степен на оползотворяване на строителните отпадъци.

Плановете за управление на строителни отпадъци се одобряват: за строежи, за които се изисква одобрен инвестиционен проект – като част от процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по реда на глава осма, раздел II от ЗУТ; за обекти, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект - от кмета на община или оправомощено от него длъжностно лице, на чиято територия се реализира проектът.

Изготвянето на Плана за управление на строителните отпадъци ще спомогне съществено за осигуряване на проследимост на количествата на отпадъците от момента на тяхното образуване до предаването им за оползотворяване или крайно обезвреждане. Въвеждането на този механизъм ще улесни осъществяването на контрол от страна на компетентните органи и ще гарантира изпълнение на националните цели за рециклиране.

В съответствие с Наредбата, Възложителите на СМР на проекти, финансирани с публични средства са отговорни за влагане в строежите на определен процент продукти от рециклиране на строителни отпадъци (ПРСО) или материално оползотворяване в обратни насипи, както следва: строителство на сгради, финансирани с публични средства - 2%; строителство на пътища, финансирани с публични средства - 10,0%; рехабилитация, основен ремонт и реконструкция на пътища, финансирани с публични средства - 3,0%; строителство, реконструкция и основен ремонт на други строежи oт техническата инфраструктура, финансирани с публични средства - 8,0%; оползотворяване на предварително третирани СО в обратни насипи – 10%.

Въвеждането на това изискване цели осигуряването на пазар за продуктите от оползотворяване на строителни отпадъци, както и насърчававане на бизнеса да инвестира в изграждане на инфраструктурата за третиране на строителните отпадъци.

Изискванията към Възложителя не се прилагат за: премахване на сгради с разгъната застроена площ (РЗП) по-малка от 100 кв.м.; реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП по-малка от 500 кв.м.; промяна предназначението на строежи с РЗП по-малка от под 500 кв.м.; строеж на сгради с РЗП, по-малка от 300 кв.м.; премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи, когато е наредено по спешност от компетентен орган; всички текущи ремонти.

Кметът ще продължи да организира и контролира дейностите по събиране, оползотворяване и обезвреждане на строителните отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община.

Кметът на общината също така контролира предаването на отделените строителни отпадъци по време на принудителното премахване на строежи, следи за оползотворяването на материалите и за влагането на рециклирани строителни продукти, включително и покриването на разходите за извършване на дейностите по транспортиране и третиране при премахването на незаконните строежи. Той ще продължи да отговаря за закриването, рекултивацията на депата за неопасни отпадъци, както и последващите следексплоатационни грижи и мониторинг на тези депата.

Каква инфраструктура трябва да бъде изградена и на какви технологии ще се разчита, за да се осигури съхранението, подходящото третиране и последващото използване на строителните отпадъци?
Все още голяма част от строителните отпадъци в общините се депонират. Няма съоръжения за тяхното предварително третиране и оползотворяване. Към момента функционират 107 общински за битови и 34 са регионални.

Преди две години е приет Национален стратегически план за управление на строителните отпадъци, който е публикуван на електронната страница на МОСВ, в раздел отпадъци.

С изпълнението на Стратегическия план се създават предпоставки за нови инвестиции в тази сфера, а така също и условия за използване на рециклирани строителни материали вместо свежи природни ресурси.

Беше установено, че са необходими общо 28 съоръжения на територията на България, които да осигурят оползотворяването на образуваните строителни отпадъци в страната, от които 14 площадки със стационарни съоръжения с общ капацитет 1 040 000 т/г. и 14 площадки с мобилни инсталации за 780 000 т/г.

По отношение на технологиите за третиране на строителните отпадъци на първо време ще се разчита на по-обикновени и по-евтини технологии, предимно свързани с натрошаването на бетона на определени фракции и използването му като добавъчен материал, който да ползва за под основа при изграждането на пътища. Асфалтът може да се рециклира с мобилни съоръжения за студено рециклиране, директно на мястото на образуване на отпадъчния материал.

Кои строителни обекти ще са с приоритет като основен генератор на строителен отпадък?
От гледна точка на процесите, свързани с образуването на строителни отпадъци, пътният сектор е генератор на голямо количество отпадъци от всички пътностроителни и експлоатационни дейности. В същото време, той е един от секторите с висока степен на държавно финансиране - по линия на европейските оперативни програми и др. Повечето от тези програми ще продължат изпълнението си и в периода до 2020 г. Може да се очаква, че големи количества рециклирани строителни материали могат да бъдат оползотворени в пътното строителство, в резултат на което ще се спестят значителни количества природни суровини.

В заключение, какви са Вашите очаквания от влизане в сила на Наредбата?
Новите изисквания, въведени в Наредбата за управление на строителните отпадъци, не следва да се отразят на цената на строителните продукти.

Процесът на производство на продукти от оползотворени строителни отпадъци не се различава съществено от този на производство на строителни продукти от природни ресурси и в тази връзка съоръженията за рециклирането на строителни материали не са непознати технологии и цената не е висока.

В тази връзка считаме, че новите нормативни изисквания по-никакъв начин няма да затруднят строителния бранш, напротив, ще спомогнат за създаване на екологосъобразна и икономически ефективна система за управление на строителните отпадъци, образувани по време на на строителство.

Основните очаквания от прилагането на Наредбата са постигане на националните цели за оползотворяване на 70% от образуваните строителни отпадъци през 2020 г, създаване на благоприятни условия за изграждане на необходимата инфраструктура, осигуряване на пазар за продуктите от рециклиране на строителни отпадъци и тяхното използване вместо природни ресурси в различни области на употреба като: влагане в строителството или производство на строителни продукти (бетон, керемиди, тухли); за основа и под основа на пътни настилки, засипване на изкопи, изграждане на паркинги и пътни конструкции от по-нисък клас (бетон, асфалт, тухли, керемиди); за дренажни слоеве или като механичен стабилизатор на почвата (натрошени тухли, керемиди); за открити спортни площадки (натрошени тухли, керемиди); редовно запръстяване на депата за неопасни (битови) отпадъци, като по този начин заменят използването на земни маси и почви; за обратни насипи и др.

Изисква се тясно сътрудничество между компетентните органи, индустрията и обществото. Събирането на строителните отпадъци за рециклиране трябва да се интегрира с пазарите за продукти, за да бъде системата устойчива.

Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали е приета с ПМС 277 от 5.11.2012 г., обн., ДВ, бр. 89 от 13.11.2012 г., в сила от 13.11.2012 г.