Законодателни промени в разделното събиране на отпадъци Неизбежна последица от нарастващото потребление в ЕС е увеличаване нивата на образуваните отпадъци. Въпреки напредъка в някои области, Европа продължава да се сблъсква със сериозни екологични предизвикателства, търсейки възможности да направи средата по-устойчива на рискове и негативни промени. Политиката на ЕС все по-силно засяга целесъобразното използване на ресурси и управление на отпадъци чрез Стратегията за устойчиво развитие и Програмата за действие за околната среда, където изрично се призовава за прекъсване на връзките между икономическия растеж и използването на ресурсите, а от там и генерирането на отпадъци. Съвременните правни инструменти на ЕС в областта на отпадъците наложиха законодателни промени за прилагането им в България.
текст Вела Динкова
Генерирането на отпадъци, в зависимост от последващите механизми на управление, може да окаже нежелателни въздействия върху здравето на хората и състоянието на околната среда, чрез емисии във въздуха, почвите, повърхностните и подпочвените води. Освен това, при неправилен мениджмънт, отпадъците представляват загуба на природни ресурси във вид на метали, хартия, стъкло и други материали, подлежащи на рециклиране или като източник на енергия. Ето защо принципите на управление на отпадъците, наложени чрез новото законодателство на ЕС и държавите-членки, са от изключително значение за защита на общественото здраве и околната среда като същевременно съдействат за устойчиво развитие с опазване на природните ресурси. Ако преди на отпадъците се гледаше като на непотребни, в новите политики те са ресурс и тяхното рециклиране и повторно оползотворяване се толерира пред обезвреждането.
Рамки на политиката на ЕС, налагаща промените
Най-новите правни инструменти и стратегии на ЕС набелязват като приоритет предотвратяването на образуването на отпадъци, което означава прекъсването на причинно-следствената връзка между производството на отпадъци, икономическия растеж и въздействието върху околната среда. Пример за това са изменената Рамкова директива за отпадъците (2008/98/ЕО), Тематичната стратегия за предотвратяване на образуването и за рециклиране на отпадъци и Седмата програма за действие на Общността за околната среда.
Европейската комисия предложи нова програма за действие за околната среда на ЕС. Озаглавена „благоденствие в рамките на нашата планета", тя ще дава насоки на политиката по околната среда до 2020г. Целта на предложението е да се подобри екологичната устойчивост на Европа с преминаването към устойчива, зелена икономика. Опазване на природните ресурси, насърчаване на по-ефективното използване на ресурсите и ускоряване на прехода към нисковъглеродна икономика са основните характеристики на програмата, която се стреми да се справи с екологичните проблеми. Резултатите трябва да спомогнат за стимулиране на устойчив растеж и създаване на нови работни места, за да се превърне Европа в по-добро и по-здравословно място за живеене.
Рамковата директива за отпадъците осигурява основната рамка за предотвратяването на образуването и управлението на отпадъци в ЕС. В нея са въведени и дефинирани основни понятия и са заложени принципите за управление на отпадъци като йерархия на отпадъци, при която предотвратяване на образуването на отпадъци е предпочитаният вариант, следван от повторна употреба, рециклиране, извличане на енергия и най-накрая депониране. Рамковата директива задължава държавите-членки да създадат програми за предотвратяване не по-късно от 12 декември 2013 г. Рамковата директива поставя амбициозни цели за рециклиране на хартиени, метални, пластмасови и стъклени отпадъци на домакинствата както и отпадъци от строителство и разрушаване.
Политиката на ЕС по отношение на отпадъците допринася за увеличаване на ефективността на ползването на ресурсите в рамките на ЕС и намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда и здравето през целия жизнен цикъл на съответните ресурси. Тематичната стратегия за предотвратяване на образуването и за рециклиране на отпадъци, поставя пред ЕС дългосрочната цел за превръщане му в едно „рециклиращо общество“, което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс. За тази цел Стратегията определя основни мерки за осъвременяване на съществуващата правна рамка и за насърчаване на предотвратяването на образуване на отпадъци, тяхното повторно използване и рециклиране, като обезвреждането на отпадъци да се прилага само като крайна възможност. Днес в ЕС се наблюдава ясна смяна на фокуса при управлението на отпадъци. През 2010 г. голям дял (37%) от твърдите битови отпадъци (които представляват 10% от общите отпадъци, произведени в ЕС) са депонирани на сметища. Днес, вместо това, се наблюдава тенденцията за рециклиране/компостиране (38%) или изгаряне с оползотворяване на енергия (21%) на различни потоци отпадъци.
Преценките за бъдещите тенденции в генерирането и третирането на отпадъците показват, че без допълнителни политики за предотвратяване на образуването на отпадъци, то би нараснало със 7% в периода от 2008 г. до 2020 г. Очаква се прилагането на новата европейска политика, в съчетание с националните мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци, да допринесат за намаление на генерирането на опасни отпадъци. С пълното прилагане на съществуващите достижения на правото на ЕС рециклирането ще се увеличи от 40% през 2008 г. до 49% през 2020 г. Депонирането ще се намали с 10% и ще се задържи на ниво от 28%. През идващите години повече биоотпадъци следва да се отклоняват от депониране, което би породило нови перспективи за растеж по отношение на компостирането и генерирането на газ. Всичко това е възможно след прилагане на по-рестриктивно законодателство по отношение на разделното събиране на отпадъците, без което рециклирането би било неефективно.
Промени в разделното събиране на отпадъци в България
Във връзка с активната политика на ЕС за управление на отпадъците в законодателството на България навлизат редица промени чрез новия Закон за управление на отпадъците (ЗУО), обнародван в Държавен вестник бр.53 от 13 юли 2012 г. Според него отпадъците в зависимост от техните вид, свойства, състав и други характеристики се събират, транспортират и третират по начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо оползотворяване.
Системите за разделно събиране на отпадъци обхващат не по-малко от 6 000 000 жители на територията на страната и задължително включват всички населени места с население по-голямо от 5 000 жители и курортните населени места. Отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали, образувани от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, се събират разделно. Изключение се допуска в населени места, където няма изградена система за разделно събиране на същите отпадъци от домакинствата. В населени места с население под 5000 жители организирането на система за разделно събиране на отпадъци е решение на местните власти съобразно техническата приложимост и икономическата осъществимост.
Според новите промени в ЗУО в сила от 1 януари 2013 г. е изискването ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради в населените места с над 5 000 жители да събират разделно отпадъците и да ги предават на лица, притежаващи разрешение за дейности с отпадъци. Това засяга в най-голяма степен малки и предимно търговски обекти. За тях Министерството на околната среда и водите (МОСВ) препоръчва на местните власти да разпишат ред и условия, по които да се използват възможностите на изградената в общината система за разделно събиране на отпадъците. Що се отнася до големите обекти като административни и стопански сгради, големи магазини, хотели и ресторанти, те могат да сключват отделни договори за управление на генерираните и разделно събирани от тях отпадъци с организации по оползотворяване и с лица, притежаващи разрешителен документ.
Редът и условията за създаването и функционирането на системите за разделно събиране на отпадъци се определят с Наредби по чл.13, ал.1 и чл.22 от ЗУО. Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията на ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. С Наредбата се уреждат и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в това число условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките. Общинският съвет публикува на своята интернет страница и подлага на обществено обсъждане проекта за Наредбата. В обсъждането могат да участват всички заинтересовани лица, органи и неправителствени организации.
Изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините за тяхното разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, включително целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, се определят с Наредби на Министерския съвет.
Едно от най-важните нови задължения по ЗУО е постигането на цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. Определените в закона поетапни цели са следните: подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници на не по-малко от 25% от общото тегло на тези отпадъци до 1 януари 2016 г., най-малко 40% до 1 януари 2018 г. и не по-малко от 50% до 1 януари 2020 г. Освен това, най-късно до 31 декември 2020 г. трябва да се ограничи количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в България през 1995 г.
Разходите за събиране, предварително съхраняване, третиране и транспортиране на отпадъците са на първо място за сметка на първоначалния причинител на отпадъците или настоящия, или предишния притежател на отпадъците и на второ място за лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в случаите, определени със ЗУО. Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването на качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието държане се намират отпадъците. Всички разходи за възстановяване на качествата на околната среда и за разкриване на действителния причинител се възстановяват от него. Законът предвижда и санкции при нарушаване на задълженията от страна на частни лица, фирми ползватели на търговски, стопански, производствени и административни сгради, както и за кметове на общини и общински администрации.
Регистрация за дейности с отпадъци се извършва на лица, регистрирани като търговци по българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла, които отговарят на изискванията на ЗУО. Регистрацията е безсрочна и се извършва след подаване на заявление по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. Регистрацията се извършва от компетентния орган в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението или отстраняване на нередовностите и се удостоверява с регистрационен документ, издаден в този срок.
Всички гореописани мерки се очаква да доведат до оптимизиране на разделното събиране на отпадъците, при което се постигат редица екологични и социални цели в устойчивото управление като високо ниво на събиране на отпадъците, минимално замърсяване, оптимизиране на разходите, изпълнение на целите за отклоняване на биоразградими отпадъци от депата, опазване на ресурсите и откриване на нови работни места.
В заключение може да се каже, че на територията на България по-голямата част от населените места са обхванати от системи за разделно събиране като все още има доста места, които са без изградени системи. По данни на Министерството на околната среда и водите, изнесени в средата на 2012 г., общото население на общините без системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки е 776 330 души, което представлява 11% от населението на България за 2011 г. Броят на общините – 73 е над една четвърт от всички 264 общини в България. Така например за 2011 г. в област Монтана седем от общо единадесет общини са без такива системи, като това представлява 42,89% от населението на областта. С 8 от общо 11 необхванати общини са и област Видин и Хасково. Област Пловдив е само с една необхваната община – Брезово. Нейното население съставлява едва 1% от цялото население на областта.
Днес обстановката е още по-оптимистична, тъй като в постъпилите одиторски доклади са посочени сключени нови договори с общини, които ще допринесат за нарастването на броя на изградените системи. Данните показват, че е необходимо да се насочат повече усилия към повишаване на количествата отпадъци от опаковки, които се събират от общините, за да нараства ефективността на системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки.27/09/2013 |
