Завършването на магистралния пръстен на страната трябва да е приоритет

Разговор с инж. Лазар Лазаров, председател на УС на АПИ

Инж. Лазаров, тази година беше доста наситена от събития в транспортната инфраструктура, бяха пуснати в експлоатация някои ключови обекти. Бихте ли обобщили резултатите, кои са поводите Ви за гордост, върху кои проекти с ключово значение бихте акцентирали?
2015 г. e годината с най-активно магистрално строителство в последните 30 години. Офанзивата бе голяма и спокойно мога да кажа, че подобно мащабно строителство в рамките на година не си спомням да е имало. Завършваме общо около 150 км. Приключихме цялостното изграждане на автомагистрала Марица – от връзката й с автомагистрала Тракия при пътен възел Оризово до гранично-контролно пропускателния пункт Капитан Андреево на българо-турската граница. Това са общо 117 км магистрален път и съм убеден, че АМ Марица ще бъде най-натоварената пътна артерия за транзитния трафик. След Тракия и Люлин вече имаме третата изцяло завършена магистрала.

През тази година приключихме и първия пътен обект на инженеринг, включващ проектиране и строителство. Това е лот 2 Дупница – Благоевград от АМ Струма, който не само е най-дългият - 37,5 км, но и най-сложният участък от построените досега на магистралата за Гърция. На него има над 40 големи съоръжения - 7 виадукта, 15 моста, 6 надлеза и 14 подлеза.

Извън новото строителство извършихме и превантивен ремонт и на около 70 км от старите участъци от Тракия и Хемус, които не бяха ремонтирани от построяването им отпреди 30 години. Ремонтираме и няколко големи съоръжения на двете магистрали – Бебреш и Елешница на Хемус, между тунелите Ечемишка и Топли дол, виадуктите при 61-ви, 63-ти и 67-ми километър от Тракия, моста над река Тополница при 77-ми км и др. За реализирането на тези неотложни ремонти за кратък период от време, беше направена възможно най-добрата организация и координация. Строители, асфалтови бази работиха с максимална мобилизация. Имаше дни, в които битумът в държавата свършваше, защото освен за новоизграждащите се обекти и при ремонтните дейности задължихме строителите да ползват само полимер-модифициран битум, който не се сляга и не прави „коловози“ при движението на тежките камиони.

Остава малко до края на годината? Какво предстои да се реализира?
Предстои завършването на обходния път на Монтана и цялостното завършване на участък 1 от Западната дъга на СОП, която е продължение на автомагистрала Люлин. На 22 октомври пуснахме движението по директното трасе на отсечката, която е около 3 км. Цялостното завършване на обекта предстои в следващите седмици. На този участък е най-големият пътен възел в столицата – п. в. „Сливница“, който е на три нива. Първото ниво е под нивото на съществуващото кръстовище. По него преминава транзитното движение по Софийския околовръстен път посока север – юг. Второто ниво е на нивото на терена и е кръгово кръстовище с два дъговидни моста над СОП. Третото ниво е естакада над нивото на сегашното кръстовище. По нея преминава транзитният поток по направлението бул. Сливница – ГКПП Калотина. С построяването му осигуряваме безконфликтното преминаване през пътната връзка, подобрява се транспортното обслужване на международния и вътрешен трафик и се увеличава безопасността и сигурността при пътуване.

Междувременно стартирахме и работата на участък 2 от Западната дъга на СОП, който е 5,3 км. Това е отсечката от моста над р. Какач до пътния възел със Северната скоростна тангента. Предвидено е изграждането на директно трасе и реконструкция на Софийския околовръстен път, както и построяването на 3 пътни възли – п. в. Стефансон, п. в. Ломско шосе и п. в. Северна скоростна тангента, естакада над бъдещия бул. Стефансон, нов път за гара Волуяк, надлез над пътя за с. Мрамор и т. н. По договор работата на този обект трябва да приключи догодина.

Максимално мобилизирано се работи и на Северната скоростна тангента. Съгласно графиците към момента и срока на ОП Регионално развитие“до края на декември т. г. ще положим всички усилия за завършване на обекта. Дано времето през следващите седмици е добро и да позволява извършването на строителни дейности. Ако не успеем, през следващата година довършителни работи ще са за сметка на бюджета.

Какви са приоритетите на АПИ за програмен период 2014-2020 г.? Кои ще се важните пътно-транспортни проекти, по които ще се работи?
Колкото се може по-скоро трябва да завършим магистралния пръстен на страната. Не случайно още през 1971 г. с разпореждане на Министерския съвет е утвърден автомагистралният пръстен в направленията: София – Пловдив - Бургас – Варна и София – Плевен – Бяла – Попово –Девня – Варна, който е около 1000 км. Автомагистралите са гръбнакът в пътнотранспортната схема във всяка една държава и са най-безопасните пътища. Една държава без необходимата инфраструктура не може да развие нито икономиката си, нито туризма. В повечето европейски държави, когато преминеш границата – влизаш на магистрала, и излизаш отново от магистрала.

Програмата ни до 2020 г. предвижда изграждането на скоростния път Видин - Ботевграда, магистрала „Калотина“, тунела под Шипка, автомагистралата Русе – Велико Търново, като и разширяването на последните два участъка от Софийския околовръстен път.

Тунелът под Шипка е в списъка от проекти, които ще бъдат финансирани със средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г., ако има ресурс. За останалите проекти се търсят възможностите за финансиране. Единят вариант е чрез заемни средства от Европейската инвестиционна банка.

Ключов проект е магистралата Русе – Велико Търново. Възложили сме изработването на идейния й проект. Изпълнителят трябва да проучи минимум три възможни варианта за ново трасе извън съществуващия път I-5. Срокът е 150 календарни дни.

Прогнозната стойност на строително-монтажните работи на обекта, без това да включва отчуждителните процедури, изработването на технически проект и други дейности, съпътстващи строителството, е около 400 млн. евро.

Нашата амбиция до 2020 г. е да бъдат завършени магистралите и скоростните пътища по трасетата на транспортните коридори, за да може да пренасочим тежкотоварното движение по тях. Това ще даде възможност да обърнем и по-сериозно внимание на рехабилитацията на пътищата втори и трети клас.

Изграждането на нови пътни участъци и съоръжения е важно за модернизацията на транспортната инфраструктура, но не по-маловажни са ремонтът и рехабилитацията на съществуващата пътна мрежа. Какво бихте казали в тази посока, предвидено в плановете за този програмен период?
Най-важното е да изведем транзитните потоци от малките пътища. Докато не бъдат изградени транзитните трасета - това са магистралите, всички инвестиции в малки пътища са с краткотраен ефект, защото ТИР-те в момента, в който преминат през малкия път, го разрушават за месец, защото той не е оразмерен за огромното натоварване.

Леките коли не развалят пътищата. Дали по една отсечка ще минат 5 млн. леки автомобила, няма никакво значение, но ако минат 5000 ТИР-а, ефектът е разрушителен, ако пътят не е оразмерен. Затова трябва да се направи този магистрален пръстен, който е от 70-те години на миналия век. Освен това България е кръстопът, а сме се изолирали отвсякъде. Друг важен път е към Калотина. Не може цяла Европа да я минаваме по магистрала и от Ниш до Калотина и до София да е по двулентов път. Другите държави са ги направили преди десетилетия, ние трябва да ги направим сега.

За подобряване на състоянието по републиканските пътища ще разчитаме на програмите, финансирани от европейските фондове, заемни средства и националния бюджет. През следващата година трябва да стартират строително-монтажните работи на проектите по програма „Региони в растеж“. За рехабилитация на пътища по приоритетна ос 7 „Регионална пътна инфраструктура“ са предвидени 194 млн. евро или 380 млн. лв. С тях ще можем да рехабилитираме около 780 км републиканска пътна мрежа. Сред обектите са южната част на прохода "Петрохан", пътят за Раднево, за Рилския манастир, Дупница - Самоков и други.

Ще кандидатстваме и по програма „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България“ 2014-2020 г. за рехабилитацията на 26,5 км от второкласния път II-59 Момчилград – Ивайловград – важна връзка за ГКПП Ивайловград – Кипринос, както и над 10 км от път II-86 Средногорци – Рудозем. Проектът включва рехабилитация на съществуващия второкласен път, както и изграждане на обходен път на град Рудозем.