Пътната безопасност трябва да е приоритет в транспортната политика

Разговор с Д-р Николай Иванов, Председател на ББАПБ

Г-н Иванов, какво място заема пътната безопасност в транспортната политика на страната?
Както знаете периодът от 2011-2020 г. e обявен за десетилетие на безопасността по пътищата с резолюция на Общото събрание на ООН през март 2010 г. Целта на Десетилетието е да се стабилизира и после да се намали нивото на смъртните случаи при движението по пътищата, чрез дейности на национално, регионално и глобално равнище.

В съответствие с Глобалния план за провеждане на десетилетието, България разработи Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г. Основна цел на стратегията е да се намали броят на загиналите при пътно-транспортни произшествия (ПТП) с 50% към 2020 г., както и да се намали броят на ранените с 20% към 2020 г., при база 2010 г. Статистиката до момента показва, че въпреки реализирания спад на смъртните случаи в периода 2011 – 2013 г., през 2014 г. отново се наблюдава увеличение.

Съпоставяйки резултатите в България с тези в Европа се констатира, че делът на смъртни случаи по пътната инфраструктура в България е един от най-високите. Затова смятам, че пътната безопасност трябва да бъде изведена като приоритет в транспортната политика. Не трябва да забравяме, че човешкият живот и здраве са свещени и следва да са приоритет пред всички други фактори. Никоя цена и полза не може да замени човешкия живот.

Какво е състоянието на пътната инфраструктура от гледна точна на безопасността?
Преди всичко бих искал да отбележа, че през последните години безопасността на пътната инфраструктура в България се подобрява непрестанно. Например до края на 2015 г. очакваме да бъдат изградени близо 300 км нови автомагистрали и още 1600 км пътища първи, втори и трети клас да бъдат рехабилитирани. Автомагистралите са 6 - 8 пъти по-безопасни от двулентовите пътища.

В момента EuroRAP (Европейски проект за оценка на пътната безопасност) и Сдружение „Българска Браншова Асоциация Пътна Безопасност“ подготвяме проект RADAR, който ще има за цел инспектиране на определени участъци от първокласната пътна мрежа в България, както и последващи мерки за подобряване на безопасността.

През 2012 г. България бе част от друг подобен проект на име SENSоR. Методът, който e използван при проекта SENSоR и ще бъде използван в новия проект RADAR, се състои от следните няколко стъпки:

Маркиране на риска върху цветово кодирани карти; Пътни инспекции чрез използването на подвижни лаборатории; Оценяване – от 1 до 5 звезди; Разработване на инвестиционни планове по-безопасни пътища, използвайки над 70 доказани възможности за подобряване на пътната безопасност.

По проекта SENSoR са инспектирани, маркирани, анализирани и оценени около 19,000 км в 14-те държави от Югоизточна Европа. В България в рамките на проекта SENSoR на EuroRAP са оценени около 700 км пътища – част от трансевропейската пътна мрежа. Въпреки че инспектираните километри представляват една много малка част (едва 1,5 %) от националната пътна мрежа, това е едно похвално начало за управлението на пътната ни безопасност. За съжаление обаче резултатите са разочароващи, тъй като 70% от инспектираните участъци са оценени с по-малко от 3 звезди.

Оценяването е извършено въз основа на индивидуалния относителен риск за четири групи потребители – пътници в автомобили, мотоциклетисти, пешеходци и велосипедисти.

Както се вижда от таблицата, на по-малко от 0.5% от изследваната национална пътна мрежа е дадена оценка 5 звезди, и само 2% е оценена с 4 звезди за пътниците в автомобила. Приблизително една четвърт от мрежата (28%) придобива 3 звезди, а почти половината от мрежата (47%) е оценена само с 1 звезда. Оценката за мотоциклетистите е най-лоша, тъй като 68% от мрежата принадлежи към 1 звезда, която означава най-високо рисковата категория.

Смятам, че това е един изключително полезен метод, който трябва да започнем да използваме, за да осигурим безопасността на нашите пътища.

Кои фактори бихте отличили като ключови и които трябва да се имат предвид при проектите относно безопасността на пътната инфраструктура?
Изключително важно е да адаптираме и актуализираме всички нормативни документи. Експертите и специалистите на сдружението участват редовно в работни групи, комисии и експертни технико-икономически съвети за създаване, промяна и актуализация на нормативни документи, технически спецификации и правила в областта на пътната инфраструктура и пътната безопасност. Към настоящия момент наши експерти са членове на междуведомствена работна група, която подготвя нова Наредба за ограничителните системи за пътища и изменения в наредбите за проектиране на пътища и улици.

Друг изключително важен фактор за пътната безопасност е извършването на одити и инспекции по пътна безопасност. В Европа с Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури се въвеждат изисквания за управление на безопасността на трансевропейската пътна мрежа, включващи инспекции и одити по пътна безопасност. Изискванията на цитираната европейска директива са въведени в българското законодателство. Одитите и инспекциите по пътна безопасност са част от общата политика на Общността по отношение на безопасността. Очевидна е позицията на ЕС, че пътната безопасност е от първостепенно значение.

В България задължението за извършване на одити и инспекции по пътна безопасност обхваща единствено пътищата /извън населените места/ – част от Трансевропейската транспортна мрежа /TEN-T/. Статистиката на МВР обаче показва, че огромната част от пътно-транспортните произшествия стават не по трансевропейската пътна мрежа, а по републиканската пътна мрежа – пътища I, II и III клас. Точно по тази причина eкспертите и специалистите от нашата Асоциация считат, че одитите и инспекциите трябва да станат задължителни за прилагане и по отношение на републиканската и общинската пътна мрежа в страната. Също така считаме, че с цел подобряване на безопасността инспекциите трябва да се извършват задължително с участие на независими одитори по пътна безопасност.

Бихте ли дали за пример някои добри практики, които работят успешно в други държави?
На 2 септември т. г. в София организирахме международна конференция, която имаше за цел да запознае присъстващите с добрите европейски и световни практики за изграждане на модерна пътна инфраструктура. По време на конференцията бяха представени елементи за начало и край съгласно БДС EN 1317-4, буфери срещу удар съгласно БДС EN 1317-3 и атенюатори за камиони (ТМА). Буферите срещу удар намаляват силата на удара на превозните средства в по-устойчив обект при челен удар. Те могат да бъдат поставени преди начало и край на стени и портали и преди начало и край на ниши, както и на други определени места. ТМА са устройства, които се закачат или монтират на обезопасителния камион в началото на пътния участък, на който се извършват краткотрайни работи. При евентуален удар на МПС в него, те изпълняват функцията на буфер, като осигуряват по-голяма безопасност както за работниците, така и за участниците в движението.

По време на конференцията бе представена и една от най-добрите практики за ВИЗИЯ НУЛА на Швеция. През 1997 г. шведският парламент приема декларация „Визия нула" - една нова и смела политика за свеждане до нула на загиналите по пътищата, основаваща се на четири принципа:

Морал: човешкият живот и здравето са най-важни; Верига на отговорността: Участниците в движението отговарят за спазването на правилата и разпоредбите. Ако участниците в движението не спазват правилата и разпоредбите, отговорност се търси и от безопасността на пътната инфраструктура; Философия на безопасността: хората правят грешки; пътнотранспортните системи трябва да намалят до минимум възможността за грешка и за причинените щети при тях, т. е. пътната инфраструктура трябва да може да компенсира грешките на хората; Промяна на действащите механизми: доставчиците и контролните органи на пътнотранспортната система трябва да положат максимални усилия, за да осигурят безопасността на всички граждани и всеки от участниците трябва да е готов да се промени, за да се постигне безопасност.

Основната идея на Визия Нула е да се промени начинът на мислене на цялото общество и да се осъзнае, че отговорността за безопасността на движението по пътищата e споделена между участниците в движението, проектантите и строителите на пътища, пътните служби, производителите на автомобили и пр., т. е. между всички, които са пряко или косвено включени в движението по пътищата.

В резултат на приемането на Визия Нула загиналите, вследствие на ПТП в Швеция за 2013 г., са 260, докато през 1997 г. смъртните случаи са били 541, т. е. отчита се намаляване с над 50%. За сравнение, в България загиналите, вследствие на пътен инцидент през 2013 г., са 601.