Интелигентната мобилност е ключът към модерна и устойчива транспортна инфраструктура

Разговор с инж. Румен Михайлов, Председател на УС на БАИТС

Инж. Михайлов, какво е значението на интелигентните транспортни системи за изграждане на устойчива транспортна инфраструктура?
В началото искам да изкажа благодарност за любезната покана отново да дам интервю за Вашето списание.

За Интелигентните транспортни системи (ИТС) може да се говори много. Когато преди няколко години, съвместно с няколко фирми започнахме да развиваме ИТС в България, смятах, че това е един много добър начин за оптимизиране на трафика, чрез предлагане на различни интелигентни решения за проблемите, които срещаме при придвижване от т. А до т. Б. В действителност, ИТС са много добри решения за големите градове с интензивен трафик. В България такива са 4-5 града, в които внедряването на ИТС може да се окаже много добро решение, вместо това да се изгражда инфраструктура, да се влагат средства в строителство на нови пътни съоръжения. ИТС е нова сфера в транспортния сектор, която, според мен, се развива последните 30 години, по-активно – последните 15-20, и това е свързано с напредъка на технологиите, комуникациите и телекомуникациите. От друга страна, моето виждане е, че това е област в начален стадий на развитие, и евентуално някакъв по-значим пробив ще се случи следващите 20-25 години.

Но в обобщение бих казал, че ИТС е модерна система, търсеща своето място най-вече в пътния сектор, но все повече смарт решенията ще намират реализация и в другите видове транспорт и транспортни услуги. Затова считам, че, когато говорим за интелигентни транспортни системи, по-коректно е да употребяваме термина Smart Mobility (интелигентна мобилност). Защото не трябва да фрагментираме транспортна, а да го разглеждаме като една цялост – всички видове транспорт, комуникации и др., и да търсим тези решения за смарт мобилността, която ще се окаже и ключът към модерна и устойчива транспортна инфраструктура.

Интелигентните транспортни системи са един много важен елемент, който не само ще се прилага за изграждане на модерна и устойчива инфраструктура, но те рано или късно ще доведат до много сериозна дискусия в обществото за промяна на отношенията между хората.

Споделете за някои проекти, по които БАИТС работи.
Към момента не мога да се похваля с работа по конкретни проекти. Ще спомена за някои, които приключихме. Единият е пилотен проект HeERO 2, където бяхме партньори с Дирекция „Национална система 112“, Ентърпрайз комюникейшънс груп, Мтел, ИКОМ, Технически университет – София от българска страна. Другият е проект Intelligent Transport Systems in South East Europe (SEE – ITS) по програмата South East Europe, в него бяхме единствените партньори от България. Натрупахме доста опит, успяхме да преценим предимствата и недостатъците на доста европейски проекти за ИТС. Имаме планове за новия програмен период, но за съжаление можем да участваме в проекти, които са финансирани на 100%, защото ни е трудно да намерим съфинансиране. Но наблюдаваме редица проекти и имаме желание да участваме в някои от тях.

Наскоро посетихме 22-ия Световен ИТС конгрес, който се проведе в Бордо, Франция. Световният конгрес е най-голямото събитие в областта на ИТС. Тази година водеща тема беше Интелигентната мобилност (Smart Mobility), за която вече споменах в отговора на първия Ви въпрос. Фокусът на повечето презентации по време на конгреса беше върху това как интелигентната мобилност ще промени живота ни. Един пример от конгреса е развитието на проекти, като MaaS (Mobility as a service) - Mобилността като услуга, който беше представен по време на конгреса от министъра на транспорта на Финландия. Това все още е идеен проект, който търси партньори, но ние от БАИТС изявихме желание да се присъединим и подкрепихме идеята. Сега сме наблюдатели, но се надявам в бъдеще да се намерят местни фирми, и институции, а защо не и публичният сектор, които биха се заинтересували от този проект. За мен проектът има голямо бъдеще. И макар да е все още в начална фаза, има потенциала да се превърне в устойчив модел за ефективно използване на ресурсите, които природата ни дава.

Ще спомена и за още няколко тенденции, които ми направиха силно впечатление – развитие на електро мобилността и Autonomous Drive, или безпилотно шофиране. По време на конгреса видяхме примери на малки електро бусчета, които се придвижваха между халетата без шофьори. Има и други примери, където вече успешно се използват транспортни средства без пилот/шофьор. Ние, от БАИТС, имаме желанието също активно да работим в тази тематика съвместно с чуждестранни партньори, които вече работят в тази сфера. Пример за такава организация е холандската ИТС асоциация, която работи много активно за това страната да стане пилотна държава за тестване и въвеждане на Autonomous Drive. БАИТС вече има установени добри контакти с тях, които бяха затвърдени чрез подписването на меморандум за разбирателство на конгреса в Бордо. Подписахме този меморандум, защото считаме, че България също е много подходяща за провеждане на такива тестове, особено при изключително ниския трафик, който имаме в някои отдалечени от големите ни градове райони. Заявили сме желание да работим по този проект, обявили сме на нашите членове, надявам се, че съвместно с холандците може да излезе нещо интересно в тази посока.

Какво бихте казали относно темповете на внедряване на ИТС в страната?
Мое лично мнение, без да ангажирам цялата асоциация, е, че темповете на внедряване не са много скоростни, да не кажа ниски. Освен петте проекта за Интегриран градски транспорт на големите ни градове - София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, които имаха компонента ИТС, и тя беше свързана основно с градския транспорт, не може да се говори за някакви други по-мащабни примери за внедряване на ИТС. Агенция пътна инфраструктура (АПИ) също направи няколко търга, с цел инсталиране на броячи за автоматично броене на трафика, което беше много положително като инициатива.

Но за да отговоря по-точно на въпроса, трябва да го разгледаме в няколко аспекта. Ако се сравняваме с другите, например европейския или японския опит в тази сфера, то нашите темпове на внедряване на ИТС са много бавни. Но ако погледнем от гледна точка на това какъв е трафикът по нашите пътища (интензивен само в някои големи градове и почти липсва в много райони на страната), няма нужда от прилагане на ИТС решения, каквито има например в Холандия, Америка, Япония и др. В този случай дори може да се каже, че е по-добре, че ние закъсняваме. Защото технологиите се развиват много бързо и ние ще имаме шанс да внедрим най-новите и модерни и икономични технологии, сравнени с това, което се е инсталирало преди 10-15 години. Така че, моето лично мнение е, че в стратегически план ние по-скоро печелим от това, че не внедряваме ИТС с много ускорени темпове.

Бихте ли дали примери за успешни практики от други държави, които биха могли да бъдат от полза и да се реализират в нашите условия?
Конгресът в Бордо беше много впечатляващ, когато говорим за успешни практики. Имаше невероятно количество доклади, лекции и презентации за проекти за ИТС. Стотици, даже, бих казал, хиляди са успешните практики. Особено много ме впечатлиха опитите на френски фирми, които наблягат на електромобилността, като тук включвам не само автомобили, а и велосипеди, малки бусчета и др. За мен, все по-сериозното навлизане на електромобилността ще е от голяма полза за това, което по-горе нарекох Mobility as a service.

Да, наистина има много добри практики и решения, но основният проблем във всички държави е, че никъде няма изчистена цялостна концепция за това как ще се развият ИТС. Има малки проекти, те генерират решения, които се справят с конкретни проблеми. Но прилагането на отделни, самостоятелни, решения от ИТС, без те да бъдат обединени от цялостна обща идея, не решава основния въпрос – Каква би била умната мобилност след 15-20 години. Затова, както казах и в отговор на първия Ви въпрос, считам, че технологиите още са на етап, в който търсят своето място. И не е важно с колко и какви хардуердни решения разполага една страна, а дали има потенциала да ги управлява и обедини около една обща концепция.

А сега на въпроса, кои практики биха могли да бъдат от полза и да се реализират в наши условия – категорично считам, че не е редно да внедряваме чужди практики. Да, разбира се, че всички елементи, част от ИТС, могат да се приложат и тук, но въпросът е има ли смисъл? Защото нашите условия са различни, специфични, и ако едно решение работи добре някъде в чужбина, то дали би работило добре и тук, дали си струва тогава инвестицията. В този ред на мисли, е по-добре да предложим наши решения, съобразени с нашите условия, да направим нещо ново, неприлагано до момента.

С какви очаквания сте за бъдещото развитие на ИТС в страната?
Аз съм умерен оптимист. Има заложен бюджет в новия програмен период за Интелигентни транспортни системи, и това в някаква степен ще е причина администрацията да работи в тази посока. За да има някакъв напредък, обаче, и видими резултати, е необходимо участниците в процеса - публичният сектор, министерства, агенции, браншови асоциации, да са обединени, за да се изготви единна стратегия за Смарт мобилност. И тя да засяга не само пътния сектор, а всички други сфери на транспортната инфраструктура. Ако пък това не се случи през тази или следващата година, такова забавяне може да се окаже в наша полза, тъй като технологиите се развиват и променят твърде бързо.