Тунелното строителство е възможност за намаляване на негативното въздействие върху околната среда

Разговор с Доц. д-р инж. Виктор Ташев, Управител на Българска асоциация за геотехническо и тунелно строителство

Доц. Ташев, бихте ли запознали читателите на Списание ИНФРАБИЛД с новостите в дейността на БАГТС? По какви актуални проекти работите?
Дейността на Българска асоциация за геотехническо и тунелно строителство е насочена към ясни цели да допринесе за развитието на сектора в страната и чужбина, да стимулира използването на подземните пространства с оглед разтоварване на тежкия трафик и повишаване жизнения стандарт на обществото. Тъй като големите инфраструктурни проекти в страната включват изграждане на множество тунели и геотехнически съоръжения в т.ч. укрепване на изкопи, свлачища, срутища, откоси, нашата мисия е да обединим всички участници в тази индустрия. Особено внимание отделяме на съвременните методи за проучване, проектиране, строителство и мониторинг, с цел гарантиране качеството на съоръженията. Насочили сме усилия и работим за подобряване на връзките и сътрудничеството между асоциацията и държавни ведомства, университети, общини, организации и др., които биха могли да се използват за ориентиране и помощ на студенти и млади инженери относно възможностите за реализация и в началния период на тяхното утвърждаване като специалисти. Нашите студенти, при добра мотивация, имат условия и възможност за получаване на добра подготовка по предлаганите специалности. Бизнесът и експертните организации в България също трябва активно да съдействат на учебните институции.

Асоциацията непрекъснато участва в международни конференции за развитие на геотехническото и тунелно строителство. Бихте ли очертали какви са основните акценти, с оглед иновации в сектора, които се поставят на тези конференции?
Българска асоциация за геотехническо и тунелно строителство е национален представител за България в Международната тунелна асоциация (ITA – AITES). Това ни дава възможността за контакт и сътрудничество със специалисти и експерти от почти цял свят. Bсички известни технологии в тунелното строителство са добре познати и се прилагат в България, включително и най-новите. Конкретната технология за изпълнение се определя от спецификата на всеки обект и въз основа на технико-икономически анализ.

Характерен пример е строителството на софийското метро. Благодарение на този проект през последните 9-10 години София е мястото на най-интензивното тунелно строителство в България. София изпреварва големи европейски градове по темпове на строителство и разширение на метрото.

Подземното пространство в много страни се използва доста рационално. По подземен способ се изграждат транспортни и комуникационни съоръжения, спортни зали, търговски центрове, центрове за събития в областта на културата и др. Един от основните акценти е развитието на подземна транзитна транспортна мрежа. В големите европейски градове такива мрежи отдавна се развиват и вече са доказали своята ефективност относно облекчаване на градския трафик.

Освен това, чрез замяна на неземния трафик с подземен, се освобождават ценни пространства, които може да се превърнат например в зони за отдих и развлечения или само в зелени зони, каквито на много места все още са недостатъчни. В това отношение в България все още изоставаме, но отчитайки екологичните и социално-икономическите фактори, ще се наложи да следваме тази посока.

Свидетели сме на интензивно тунелно строителство, най-вече изграждането на метрото в столицата, също и някои ключови проекти в транспортната инфраструктура на страната. Като специалист, как бихте коментирали развитието на тези проекти?
Естествено, тези проекти са необходими за развитието на инфраструктурата и би следвало да се приемат като напредък. Реализирането на тези проекти включва и изграждане на тунели, чиято необходимост е доказана.

Предимството на тунелите е, че може да се изградят достатъчно дълбоко в ската, без да окажат влияние на неговия стабилитет. Освен това, тунелният вариант е възможност за драстично намаляване на негативното въздействие от строителството върху околната среда. Когато се налага преминаване на инфраструктурни съоръжения през терени с регистрирани свлачищни зони и разломи, най-добро и сигурно е решението с тунелно трасе. По този начин имаме възможност за подземно заобикаляне на свлачищните или потенциално опасни зони и гарантиране дълготрайната сигурност на изграденото съоръжение. Бих искал специално да подчертая, че тунелите са най-малко зависими от сеизмичните процеси и явления и по тази причина са най-сигурни при строителство в райони с висока степен на сеизмичност.

Все по-голямото насищане на урбанизираната среда налага интензивно развитие на инфраструктурата на няколко нива. Надяваме се в бъдеще на по-интензивно развитие и реализация на транзитни подземни и надземни отсечки. В Столицата например се изпълняват редица големи инфраструктурни проекти, но все още има невралгични места, които се нуждаят от изграждане на подобни съоръжения. Имаше добра идея и планове за изграждане на част от южната дъга по тунелен способ, който наистина е много добра алтернатива на откритите методи на строителство в конкретния участък. Трябва да бъде направена и актуална оценка на необходимостта от изграждане на многоетажни и подземни паркинги в Столицата и големите градове.

Метрото в София е един от най-успешните реализирани проекти до момента. Съоръжението е с безспорно доказана ефективност, ползи и качества на въведени до момента в експлоатация два метродиаметъра. Стартира изпълнението на трети метродиаметър, като разбира се очакваме и нови предизвикателства по време на изграждането на трасето и прилежащите му съоръжения.