Озеленяването е екологично решение за намаляване нивата на транспортния шум

Разговор с ланд. арх. Мария Грозева, зам. кмет район „Младост“, Столична община

Арх. Грозева, бихте ли дали повече разяснения относно шумовото замърсяване в резултат от транспорта, какво въздействие оказва и защо е важно да не бъде подценявано?
Шумовото замърсяване на околната среда от транспорта е в резултат на човешката намеса. Актуалността на проблема ни навежда на необходимостта от разширяването на работата по проблемите на окръжаващата ни среда и отстраняване на противоречието между увеличаване на обема на градския транспорт и обезпечаването на здравословни и комфортни условия за живот на населението от промишлените източници на шум в околната среда.

Шумът в околната среда нараства, както като продължителност, така и като географско покритие, и е свързан с много човешки дейности, но шумът от пътен трафик, и в по - малка степен от железопътния или въздушния транспорт, е онзи, който има най-голямо въздействие. Това е реален проблем особено за градската среда, имайки в предвид, че по-голямата част от населението, както в Европа, така и в България, живее в големите градове.

Какви са особеностите на шумовото замърсяване в урбанизираните райони и неурбанизираните места?
Устойчивото градоустройствено развитие разглежда в съответния ред екологичната обезпеченост на местата за живеене и реализация и правата на гражданите за благоприятна окръжаваща среда.

За реализацията на еколого-градоустройствените необходимости в това направление се предвиждат ликвидация на зоните на шумов дискомфорт от жилищните територии, както и от обществените такива. Това се постига със съвременните методи на строителство, благоустройство и озеленяване.

През последните години все повече внимание се отделя на градоустройствените методи за планиране по отношение понижаването на шума, които дефакто се явяват шумозащитни, по този начин значително се намаляват и разходите по строителството на средства за шумозащита. От степентта на обосновка на проектните решения в тази област зависи не само състоянието на околната среда, планира се необходимият бюджет и средствата за ликвидация на отрицателните последствия, предизвикани от шумовия дискомфорт.

В планировъчната структура на който и да е град присъстват жилищните територии, там се разполагат жилищните постройки с обекти от социално-културно значение, битово-производствени, както и масиви от растителни насъждения. Състоянието на жилищните територии се явява производна на множество градски източници, като се оценява с интегрален показател според тяхното въздействие.

В градоустройството озеленяването се явява съставна част на общата планировка на даден комплекс. В основата на озеленяването на жилищните територии на съвременните градове се явява озеленяването в междублоковите пространства, такива при затворените комплекси, градските градини на ройоните и микрорайоните и озеленяването към обществените сгради. Допълнение към това са общоградските и районните паркове, детски и спортни и други специализирани паркови територии, уличното озеленяване, озеленяването при промишлени, логистични и складови територии и също така санитарно защитните зони. Съставна част от озеленяването на големия град се явяват околоградските насъждения, които създават условия за масов отдих в околоградските паркови територии всред природно обкръжение и приятен микроклимат.

Озеленяването на жилищните територии довежда до значително намаляване на нивото на шума, заедно с това способства и за подобряване на микроклимата и санитарно-хигиенните условия и по-точно: снижаване на скоростта на вятъра, задържане на прахови частици и аерозоли, снижава концентрацията на вредни газове и дим във въздуха и, не на последно място, създава в населеното място природно пейзажна среда.

Споделете повече за ролята на озеленяването и възможностите на растенията за осигуряване на защитна роля. Какви модели се прилагат?
Способността на зелените насаждения да осъществяват защитна роля зависи от конструкцията им. Създаването на конструктивни модели за приложение в градска среда, спрямо устройствената зона на проблемната територия, e опция за своевременно планиране и преодоляване на проблемите с шума.

Несъмнено озеленяването трябва да изпълнява функциите на санитарна бариера между уличното платно, пешеходците и жилищните територии.

В градоустройството озеленяването се явява съставна част на общата планировка на даден комплекс. В основата на озеленяването на жилищните територии на съвременните градове се явяват дворните насаждения, такива при затворените комплекси, градските градини на районите и микрорайоните и озеленяването към обществените сгради. Допълнение към това са общоградските и районните паркове, детски и спортни, и други специализирани паркови територии, уличното озеленяване, озеленяването при промишлени, логистични и складови територии, и също така санитарно-защитните зони.

Линейната структура е елемент на градските територии, по който се осъществява движението на пешеходните потоци и транспорт. Озеленяването трябва да изпълнява функциите на санитарна бариера между уличното платно, пешеходците и жилищните територии. В определени случаи то има чисто декоративна и художествена функция.

Зелените насаждения, разположени между източника на шум и сградите, значително намаляват нивото на шумов дискомфорт, като ефектът се засилва при по-близкото разполагане на растителността до улицата, респективно до първоизточника на шум.

При подбора на растителните видове следва вземат предвид следните критерии:
газозащитни свойства; прахозащитни свойства; акустични свойства; изискванията към почвените условия; изискванията към влажността на въздуха; ослънчаване; бързина на растеж; укрепващи свойства на кореновата система; специфични морфологични белези – бодли; размер на растителния вид; форма на короната; ажурност на короната; окраска на листата и кората; временна поява и опадване на листата.

Звуковите вълни, сблъсквайки се дори само с клони и ствол на дърветата, също разсейват, отразяват и поглъщат. В облистено състояние короните на широколистните дървета поглъщат около 25% от попадащия върху тях шум, а заедно с това и прахови частици и вредни газове.

Зелените насаждения притежават свойства, като поглъщане и задържане на вредни газове и прахови частици, и по този начин допринасят за подобряване на качествата на околната среда;

Шумопоглъщащата способност на растителните видове се проявява и през зимния сезон. Дори в обезлистено състояние растителността понижава нивата на шума с 2-5 dB. През този период на годината интензивността на шума намалява в месеците със снежна покривка.

Широчината на растителните екрани е важен фактор за степента на снижение на нивото на шума. Важен фактор за ефективността на растителните екрани е и конструкцията на насажденията и конфигурацията на терена.

Най-ефективна комбинация се получава при изграждане на смесени защитни насаждения от иглолистни и широколистни дървесни и храстови видове, заедно със земни геопластики.

Прилагат ли се и друг вид шумозащитни мерки и екологични решения? Към какви практики трябва да се стремим от гледна точка ефективност и естетика същевременно?
Шумозащитните стени от различни естествени и изкуствени материали са ефективно решение за редуциране на завишените нива на транспортен шум в урбанизирани и неурбанизирани зони. Но съвременното проектиране на шумозащитни прегради не трябва да се ограничава до познатите в практиката конвенционални решения. То трябва да търпи развитие в посока на ефективност, екологичност и естетика.

Екологичните решения за шумозащитни мерки, при които природата със своите възможности става „партньор" с проектантите и крайния продукт, са растителните шумозащитни стени. Те следва да бъдат решението за създаване на комфортна среда за живеене, като процесът следва да тръгне още от ниво устройствено планиране.