До 2023 г. с европейски средства ще модернизираме 240 км железен път

Разговор с инж. Красимир Папукчийски, генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“

Инж. Папукчийски, бихте ли казали кои са текущите проекти, свързани с рехабилитацията и модернизацията на железопътните трасета? Какви дейности включват и какъв е напредъкът им?

Чрез реализиране на проектите за рехабилитация и модернизация на жп инфраструктурата, в съответствие с тяхната приоритетност, НКЖИ подобрява качеството на железопътната мрежа, повишава скоростите за движение в ремонтираните участъци, осигурява по-високи нива на безопасност и сигурност, предоставя възможност за ефективно използване на инфраструктурния капацитет.

Нашите цели са базирани на европейските принципи за устойчивост, безопасност, екология и ефективност. В сферата на устойчивостта се стремим да повишим скоростите на движение до 160 км в час, да въведем оперативна съвместимост чрез модернизация и рехабилитация на участъците от основната Трансевропейска транспортна мрежа. Целта ни е да изградим нови трасета, които генерират приходи за бизнеса и населението и да достигнем проектни скорости за участъците с намален капацитет. Що се отнася до безопасността, стремежът е понижаване броя на инцидентите чрез намаляване на пресичанията на едно ниво и осъвременяване на прелезите. В сферата на екологията искаме да минимизираме газовите емисии чрез електрификация или модернизация на контактната мрежа, изграждане на тягови подстанции, както и чрез прехвърляне на трафика от автомобилен към жп транспорт с изграждане на интермодални терминали. От гледна точка на ефективността и въвеждането на интелигентни системи за управление на движението на влаковете – те ще доведат до повишаване на капацитета, осигуряване на достъпна среда и намаляване на разходите за експлоатация.

Какво постигнахте през 2018 г.?
Изградихме 4 пътни надлеза в рамките на проект за модернизация на жп участък Септември – Пловдив. Инвестицията е 16 933 894 лв. без ДДС, осигурени по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ). С финансиране от ЕС възстановихме и ремонтирахме 3 тягови подстанции – Бургас, Карнобат и Ямбол. Общата стойност на дейностите е 17 782 623 лв. без ДДС. За проекта „Пловдив – Бургас – фаза 2“ мога да съобщя, че е в процес на строителство в участъка „Скутаре – Оризово“, където са постигнати 73% на изпълнение, а строителството в участъка Стралжда-Церковски вече приключи. По всички тези направления при ремонтиране на приемните здания ще се осигурява достъп за хората в неравностойно положение, както до сградите, така и до пероните.

За отсечката Елин Пелин – Костенец, която се реализира в рамките на модернизацията на жп линията София – Пловдив, очакваме да има избран изпълнител на строителството в началото на 2019 г. Проект „Модернизация на железопътен участък София - Елин Пелин“ (финансиран по Механизма за свързване на Европа) стартира със закъснение поради жалби по време на тръжните процедури, но правим всичко възможно да бъде завършен в срок, т.е. до края на 2021 г. Поради дългите отчуждителни и съгласувателни процедури предприехме навременни мерки за разделяне на жп участък София - Елин Пелин на подучастъци, с цел ускоряване изпълнението на проекта. Вече имаме издадено Разрешително за строеж за подучастък Казичене – Елин Пелин, където строително-монтажните работи са в процес на изпълнение и е постигнат 20% физически напредък. Очакваме расрешително за строителни работи за подучастък Искър – Казичене. През ноември трябва да получим и Разрешителното за строеж за последния подучастък София – Искър.

Вторият одобрен проект по Механизма е за развитие на жп възел София - железопътна отсечка София-Волуяк. Към момента е изготвен Технически проект и Подробен устройствен план за модернизация на железопътните участъци гара София – гара Волуяк. В рамките на проекта ще бъде изграден нов трети коловоз между жп гара Волуяк и Централна жп гара София, нова гара Обеля, както и модернизация на съществуващото коловозно развитие на двете гари.

Към настоящия момент сме стартирали тръжните процедури за „Модернизация на коловозно развитие на Централна гара София и жп участък Централна гара София – Волуяк“ и „Проектиране и строителство на системи за сигнализация и телекомуникации и Европейска система за управление на влаковете (ERTMS)“.
Инвестициите в сферата на железопътната инфраструктура не са единствено с европейски средства. Само за 2018 г. проектите с национално финансиране – собствено и с държавен бюджет, са за над 90 млн. лв. С тях обновихме над 25 гари и ще направим ремонт на 41 км железен път, пресъоръжаване на 20 броя прелези, изграждане на 240 км оптична мрежа, модернизация на 4 централизации на гари и т.н. За следващата година амбициите ни са още по-големи.

Основният ни приоритет естествено е осигуряване на безопасност на превозите и сигурността на движението на влаковете по цялата мрежа. От особена важност в тази връзка са мероприятията за поддържане на железния път и съоръженията към него. Работим в момента по механизирано подновяване на железния път, ремонт на стрелки и отводняване в гара Владая, подновяваме железопътната инфраструктура и съоръженията към нея в междугарието Тулово – Змейово. Извършват се ремонти в междугарието Змейово – Стара Загора и в гара Стара Загора, възстановяваме проектната скорост в междугарието Реброво – Своге, работим и по железния път между Шивачево – Гавраилово.

В момента, заедно с ремонта на железния път, се извършва и ремонт на контактната мрежа и съоръженията към нея в участъците Люляково-Дъскотна, Змейово - Стара Загора, Реброво-Своге, Тулово – Змейово, Шивачево-Гаврилово, Стражица – Славяново.

Повишаването на капацитета и нивото на безопасност на движението на влаковете се осъществява и чрез изграждане на нови компютърни системи за управление, нови оптични кабелни мрежи и цифрова апаратура. При модернизацията на осигурителната техника извършваме замяна на амортизираните стари кабели, съоръжения и елементи с нови (от по-ново поколение и с повишени функционални и експлоатационни характеристики), и подмяна на старите релсови вериги за контрол наличието на влак с нови системи с броячи на оси, отговарящи напълно на техническите изисквания за оперативна съвместимост. Това ще позволи бъдещото им надграждане с диспечерски централизации за управление от единен диспечерски център и изграждане на Европейска система за управление на влаковете (ERTMS).

Тази година завършихме рехабилитацията на съоръженията и устройствата на осигурителната техника и телекомуникационните мрежи в железопътния участък София – Карлово. Модернизирана е телефонната кабелна мрежа и апаратура в участъците Червен бряг – Горна Оряховица - Бяла, а в момента се изгражда оптична кабелна мрежа и цифрова апаратура в участъците Горна Оряховица – Каспичан и Радомир-Благоевград.

Подписан е договор за модернизацията на съществуващи маршрутно-релейни централизации за инженеринг на осигурителната техника в гари Ботев, Калофер, Тъжа, Сахране, Дунавци и Черганово по трета главна линия. Тази година очакваме да приключи процедурата за изграждане на маршрутно-компютърна централизация на гара Синдел.

Бихте ли споделили по какви проекти се работи в областта на поддръжката и обновяването на гари и гарови комплекси?
През 2019 г. предстои да започнем реконструкция на 6 гарови комплекса – Подуяне, Искър, Казичене, Стара Загора, Нова Загора и Карнобат. В момента се провеждат тръжните процедури. Очакваме да сключим договори с изпълнителите през януари 2019 г. За тях по ОПТТИ са предвидени 26 млн. лв.

Със средства от държавен бюджет се извършва реконструкция и модернизация на приемно здание жп гара Долно Езерово, включително благоустрояване на околното пространство. Изготвени са инвестиционни проекти за обновяване на жп гари Стамболийски и Айтос, предстои възлагане на обществени поръчки за изпълнение на строителството. Приключи изборът на изпълнител за изготвяне на проект за жп гара Ямбол. В процес на избор на изпълнител за изготвяне на проект за ремонт на жп гара Шумен.

За поддържане на сградния фонд се изпълняват текущи ремонти по жп гари Орешец, Срацимир, Яна, Столник, Димово, Завой, Граф Игнатиево, Ловеч, Левски, Дебелец, Габрово. За осигуряване на безпрепятствен достъп на пътниците се извършват частични ремонти по перони на жп гари Дъскотна, Търговище, Асеновград, Долна Махала, Труд, Драгичево, Бойчиновци, Криводол, Берковица.

По кои други направления работи НКЖИ тази година? Споделете за текущи проекти и инициативи?
Железопътната свързаност бе една от основните теми в областта на транспорта по време на първото Българско председателство на Съвета на ЕС. Направленията, които са важни за завършване на поетите ангажименти относно основната Трансевропейска транспортна мрежа, касаят предимно проекти, осигуряващи връзки със Западните Балкани – Македония и Сърбия.

Към момента Компанията изпълнява проекти за подготовка на тези направления – „Модернизация на железопътна линия София - граница с Република Сърбия" и „Модернизация на железопътната линия София – Перник – Радомир – Гюешево - граница с Република Македония", финансирани от ЕСИФ. България няма изградена железопътна връзка с Македония в участъка от гара Гюешево до границата, но Министерството на транспорта и комуникациите на Р. Македония подготвя проект за жп участък Крива Паланка до границата с България, който включва граничен железопътен тунел „Деве баир“, включително частта на територията на България. Строителството на тунела от българска страна е започнало през 1941 г., но са изградени едва 550 m от общата дължина 2 383 m на съоръжението. Очакваме след 2022 г. да започне строителството на оставащите участъци от граничните направления – от Волуяк до границата със Сърбия и от София до Р. Македония, както и по останалите участъци по основната мрежа (Видин-София, Радомир-Кулата и Мездра-Горна Оряховица) при наличие на осигурено финансиране.

Знаете, че системата за обжалване в един период беше блокирала всичките ни проекти и това доведе до финансови загуби и значителен риск за проектите. Териториално-административните процедури също са тромави, проблемни са и отчуждителните процедури. Линейният характер на обектите изисква изключително много отчуждавания. Затова имахме няколко предложения за усъвършенстване на нормативната рамка – като Закона за обществените поръчки (ЗОП), и част от предложенията ни бяха приети. Относно предложенията за промени в Закона за устройство на територията, основен стремеж на НКЖИ е възможността издаването на заповед за одобрение на Подробния устройствен план да бъде достатъчно условие за разрешение на строеж.

Какви ще са приоритетите и ключовите проекти на НКЖИ за следващата година и до края на този програмен период 2014-2020 г.?
Общата стойност на вложенията в жп инфраструктура по линия на ОПТТИ е 1,7 млрд. лв. и близо 900 млн. лв. по Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

По отношение на програмен период 2014-2020 г. Компанията следва логична последователност при изпълнението на инвестиционните си намерения и се стреми към обвързаност на проектите с програмен период 2007-2013 г. Пример за това е проектът за модернизация на железопътната линия Пловдив - Бургас, Фаза 2. Той включва изпълнението на дейности с различна проектна готовност и обхват, свързани с рехабилитация или модернизация на жп инфраструктура по железен път, сгради и съоръжения, контактна мрежа, изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по изискванията на ERTMS (Европейска система за управление на железопътния трафик), изграждане на нови пътни надлези/подлези на мястото на съществуващи прелези.

Предстои да обявим поръчки за реконструкция на стрелково развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа; модернизация на жп участък Ямбол – Зимница при гара Завой; изграждане на надлези/подлези за жп линия Пловдив – Бургас на мястото на съществуващи прелези и оценка на съответствието с изискванията за оперативна съвместимост.

По проект „Рехабилитация на железопътен възел Пловдив“ предвижданите поръчки са за модернизацията на жп участъци Пловдив - Крумово и Пловдив - Скутаре, включително гарите Пловдив разпределителна, Крумово, Скутаре и разделен пост Тракия и модернизация на железен път, контактна мрежа и системи за сигнализация в гара Пловдив, и изграждане на транспортно-комуникационен пробив.

До края на 2018 г. възнамеряваме да обявим строителни търгове за удвояване на железния път в участъка Прилеп-Ведрово, възстановяване на параметрите на железопътната инфраструктура в гара Сеново и участъка Самуил - Висока поляна. Предвиждаме също да стартираме процедури за възобновяване на строителните дейности в тунел № 1, в участъка Лозарево-Прилеп, и за изграждане на шумозащитни съоръжения в участъци от жп линията Карнобат-Синдел.

До 2023 г. с европейски средства ще модернизираме 240 км железен път, както и 7 тягови подстанции, 60 моста, ще премахнем 63 пресичания на едно ниво с изграждане на надлези, 14 тунела (26,1 км), ще построим 2 нови гари – Костенец и Обеля. С национално финансиране до 2023 г. програмата ни е не по-малко амбициозна – ще подновим 251 км железен път, ще модернизираме 8 тягови подстанции, ще изградим 800 км оптична мрежа и телекомуникационно оборудване и ще се изпълнят 63 км електрификация в участъка Нова Загора – Симеоновград.