Националната програма за енергийна ефективност е в ход и работи успешно

Разговор с Инж. Иван Бойков, Изп. директор на КСБ

Инж. Бойков, в ход е националната програма за енергийна ефективност. Бихте ли изразили становище относно значението й, когато говорим за енергийна ефективност на сгради?
Мисля, че вече не остана никой, който да говори срещу програмата. В началото имаше противопоставяне срещу нея, дори и на политическо ниво. Много инсинуации бяха направени от типа, че ще се вземат апартаментите на хората, казани бяха и други неверни неща. В крайна сметка програмата тръгна и работи успешно. Няма как да не е така, тъй като енергийната ефективност е обща европейска инициатива. За съжаление закъсняхме с години в това отношение. На годишната среща на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), която се проведе в Брюксел, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер каза, че енергийната ефективност е един от основните приоритети в бъдещата работа на ЕС. Така че, въпреки изоставането ни, за радост започнахме. Имаше 4 години ходене по мъките, за да се намери схемата, по която да се работи. Главната пречка беше големият процент частна собственост в страната и многото разнопосочни интереси на живеещите в жилищните блокове. Тръгна се от промяна в Закона за етажната собственост, създаването на сдруженията на собствениците и се стигна до схемата от 100 % финансиране от държавата. Хубавото е, че тя се разшири и не спря само до санирането на блокове, но дава възможност и за цялостен ремонт на инсталациите, които касаят общите части и имат пряко отношение към енергийната ефективност. Бих казал, че програмата е много добра. Резултатите вече са видни – само няколко месеца след старта й. В момента интензивно тече началната фаза – обследването на сгради и изготвянето на проекти, вече има и блокове, които реално се реновират.

Кои са ключовите моменти, на които трябва да бъде обърнато специално внимание при изготвяне на проектите и впоследствие при тяхното изпълнение?
Особено важна е ролята на обследващите екипи. Те трябва професионално да си свършат работата, да се уверят в конструктивната пригодност на сградите и да набележат съответните мерки, които да станат част от проектите за реновацията им. Това е изключително важно и отговорността на екипите е голяма. Те са натоварени и с това, да дадат предварителни стойности за всяко здание. В момента има над 1100 сключени договора и този процес тече. При втория етап е изключително важна ролята на проектантите. Те трябва да изготвят такива проекти, които да покрият всички изисквания по сградите, а и да отговарят на стандартите за качество. След това следват тръжните процедури и изпълнението. При обществените поръчки отговорност имат кметовете на общините, а изпълнението вече е наша работа – на строителите. Имаме подготвена серия от типови тръжни процедури и подробно изписани стандарти, на които трябва да отговарят материалите и начинът, по който трябва да се ремонтират блоковете. Според мен нормативната база е достатъчна, за да се обновят качествено сградите. Остава да се проведат нормални тръжни процедури. Там има два подхода. Единият е по минимална цена, а другият – по икономически обоснова цена. И при двата има предимства и недостатъци, но тук въпросът е на мениджмънт и на управление на проекта, за да се избере изпълнител. В София е едно, в малките градове е друго. Накрая следва и контролът, който всъщност е изключително съществен. Той ще бъде на две нива. Едното е професионално, съгласно Закона за устройство на територията. Трябва да има надзорна фирма. Другото ниво е от собствениците на сградите. Така че строителите ще работят при много строг контрол. За нас остава логистиката, качественото изпълнение и материали, които трябва да са на една добра минимална цена, така че да се изпълнят изискванията. Има и спорни въпроси, като например, че ние ще свършим нашата работа и ще подпишем Акт 15, но ще има задържане на една сума, равностойна на 10% от стойността на целия проект, която ще бъде изплатена след 6 месеца. Това се налага, тъй като програмата за саниране свършва преди отоплителния сезон, след което трябва да се провери внимателно дали са постигнати условията за дадената сграда и след това да ни се плати окончателно. Това е спорен момент, тъй като в този процес няма да имаме никакви ангажименти, а ще ни задържат суми. Предполагам, че и този въпрос ще се реши положително. Програмата върви, интересът се засилва и моята прогноза е, че накрая ще се стигне до недостиг на средства.

Кои са предизвикателствата пред общините, свързани с тази програма, и каква е политиката на КСБ? Как ще подпомогне дейностите по програмата?
Предизвикателствата пред общините са разнопосочни. Те са главен координатор на процеса, тъй като ще правят търговете. Освен това ще са отговорни и пред хората, които живеят в дадения регион. От друга страна, няма да участват пряко в контрола на производствения процес. Така че тук е въпрос на много добър мениджмънт от тяхна страна и на организация. Ние проведохме серия срещи с общини. Направихме ги заедно с МРРБ. Участваха и сдружения на собственици. Възникнаха много въпроси, на много от тях беше даден конкретен отговор. Това спомогна процесът да бъде по-координиран и предварително да се изяснят тънките моменти.

Тази дейност продължава – последната среща беше във Варна по инициатива на Камарата заедно с общините от региона и строителните фирми. Мисля, че доста въпроси ще се изяснят и по време на самата работата, тъй като не всичко може предварително да се предвиди. Има много участници в процеса, като се започне от ББР, минава се през общините, строители, сдружения на собственици, проектанти и обследващи фирми. Трябва да има много добра координация между участниците, за да имаме успешен резултат.

Какви са Вашите очаквания за реализация на програмата и как тя ще се отрази за фирмите от бранша и бизнеса?
Програмата върви добре. Очакваме да видим първите обновени блокове в Благоевград. Те ще покажат на практика как е заработила тя. Има време до края на годината да се направят още сгради, тъй като по естествени причини до началото на отоплителния сезон ще се движат нещата по строителството. Според мен програмата ще се развива успешно, и то в двойно по-голям размер, защото нуждата от саниране е огромна в цялата страна. Ефектът от нея ще бъде за цялата държава – и по отношение на енергийната ефективност, и по линия на икономиите, които ще се реализират. За малките и средните фирми в бранша ще има работа. Имаше някои опити от общини за окрупняване на поръчки, но това не е добра политика. МРРБ ги стопира своевременно. От страна на КСБ сме изложили нашите изисквания към строителните фирми. Ако се изпълняват всички нормативни документи, нещата ще вървят с успех.