По-добрата топлоизолационна способност на ограждащите елементи намалява разхода на енергия

Разговор с Проф. Д-р инж. Димитър Назърски, Член на УС на БАИС

Проф. Назърски, мерките за енергийна ефективност стават задължителни от 2018 г. за новостроящи се административни сгради и за жилищни – след 2020 г. Какво предстои пред страната, каква нормативна база трябва да се подготви, за да се проектират и изпълняват енергийно ефективни сгради?
Предвид поетите от България ангажименти в рамките на ЕС от 2018 г. административните сгради, а от 2020 г. жилищните сгради ще се проектират и изпълняват от гледна точка на тяхната енергийна ефективност, с разход на енергия, близък до нулата (енергиен клас "A+").

Това във всеки случай предполага незабавно да започне разработването на такава нормативна база, която да осигури реализацията на тази цел.

Бихте ли обобщили основните изисквания за енергийна ефективност към една сграда и връзката им с енергийните класове? В този ред на мисли, към какви енергийни класове трябва да се стремим при новостроящите се сгради?
В момента нормативният документ, по който се проектират енергийноефективните сгради (Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради), дава възможност за постигането на сгради с клас по енергийна ефективност "B". Както вече беше казано, след 2018 г. е необходимо да се проектират и строят нови сгради, а също така и да се обновяват енергийно съществуващи сгради, които да имат енергиен клас "A+".

Да се спрем конкретно на топлоизолацията и ролята й в постигането на енергийна ефективност. Бихте ли казали как топлоизолационната система може да повиши енергийната ефективност на сградата?
Топлоизолационната система на ограждащите елементи (ОЕ) на сградите – фасадни стени, покриви осигурява необходимите от санитарно-хигиенна гледна точка изисквания в помещенията през зимния и летния сезон при минимален разход на енергия. По-добрата топлоизолационна способност на ОЕ е гаранция за минимизиране на разходите на енергия по време на експлоатацията на сградите.

В ход е Националната кампания за обновяване на многофамилни жилищни сгради, която също е част от политиката на правителството в областта на енергийната ефективност. Какво е Вашето мнение за кампанията и за заложените в нея енергийни цели?
В Националната програма за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради беше необходимо да залегне изискването за постигане на енергиен клас "B", а не както е заложено- клас "C". Това, безспорно, може да бъде коригирано в следващата година, когато също така се очаква да продължи стартиралата вече национална кампания.

По тази програма предстои работа, свързано с обследването на редица конструкции. Какво задължително трябва да включва конструктивното и енергийно обследване на сградите, и кои са факторите, от които зависи качественото обследване, като първа и отговорна стъпка към последващата работа по санирането?
Конструктивното обследване на съществуващите жилищни сгради, които ще подлежат на енергийно обновяване, включва инструментално обследване от акредитирана строителна лаборатория на техните носещи конструкции. Специално при едропанелните жилищни сгради това обследване трябва да се концентрира върху състоянието на стоманените връзки между панелите, а също така и върху състоянието на ивичните фундаменти, които при наличието на течове от В и К мрежата на сградата имат сериозни слягания.

Енергийното обследване трябва да се извършва от фирма или физическо лице, които са лицензирани от Агенцията за устойчиво развитие и енергийна ефективност.