Изграждането на екологична и достъпна жп и пътна инфраструктура е на фокус в работата ни

Разговор с Ивайло Московски, Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Уважаеми г-н Московски, бихте ли очертали акцентите в работата на министерството за настоящия мандат?
Мандатът на правителството съвпада с приключването на настоящия програмен период и в тази връзка основните акценти в работата ни са свързани с успешното завършване на заложените проекти за развитие на транспортната инфраструктура. Целите, които сме дефинирали за постигането на този приоритет, са свързани с изграждането на екологична и достъпна жп и пътна инфраструктура. Работим още и за модернизирането и подобряването на техническото състояние на подвижния железопътен състав. Наш приоритет е и ускоряването на свързаността и достъпността по TEN-T мрежата за товари и пътници чрез проекти, финансирани от фондовете на ЕС. Развитието на интермодалния, морския и речен транспорт също са залегнали в нашата програма.

Както знаете, България е страната, през която минават най-много транспортни коридори от TEN-T мрежата. Политиките, които провеждаме в сектор транспорт, винаги са били свързани с изграждане на адекватна транспортна инфраструктура по тези коридори. В приоритетите на ЕС, на своя страна, са залегнали принципи като свързаност, оперативна съвместимост и мултимодалност. По тази причина, нашите усилия и стремеж са насочени към това, да направим инфраструктурата ни да отговаря на тези принципи и технически показатели.

Друга важна задача е привличането на инвестиции за подобряване на транспортната инфраструктура и съоръжения, чрез механизмите на концесията. Този модел е изключително успешен и се използва от много държави по света. Министерството има дългогодишен опит в концесионирането на транспортни обекти, като за 2016г. приходите от концесионната дейност са в размер на 27 609 136 лв. без ДДС, а за деветмесечието на 2017г. са над 30 милиона лева без ДДС. В момента се подготвят процедурите за отдаване на концесия на Пристанищен терминал Зимовник в Русе, Пристанищен терминал Видин-център; Пристанищни терминали Русе-запад, части от Русе-изток-1 и Русе-изток-2, както и летище София.

Железопътният транспорт е сред водещите приоритети на министерството – за кои инвестиции и проекти за развитие и модернизация на жп транспорта ще споделите повече?
Бих искал да започна с приетата стратегия за експлоатация и развитие на железопътната инфраструктура за периода 2017-2021 г. от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). В която са заложени инвестиции за развитието на жп участъци чрез финансиране със собствени средства на компанията, които сами по себе си са натоварени направления, но към момента не се модернизират с европейски средства. Такива например са Русе-Каспичан-Варна и Карнобат-Синдел.

С такива средства, формирани от капиталовия трансфер от държавата и от събраните инфраструктурни такси, до края на годината се очаква да приключи изграждането на оптична свързаност по жп линията Горна Оряховица-Варна. В момента НКЖИ подготвя и проект за изграждане на нови осигурителни системи с диспечерско управление за участъка Русе-Каспичан, като за него ще търсим финансиране от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 (ОПТТИ). Така цялото това трасе от Горна Оряховица-Каспичан към Варна и към Русе ще бъде оборудвано с модерна оптична мрежа, която значително ще подобри жп комуникациите.

В другия участък Карнобат-Синдел, първите проекти, които компанията ще започне с национално финансиране, са Люляково-Дъскотна и Прилеп-Ведрово. В процес е и проекта за довършване на тунела Лозарево, планира се да се удвои цялата жп линия Карнобат-Синдел, като от Лозарево до Прилеп тя ще мине по изцяло ново трасе. Това ще доведе до скъсяване на дължината на трасето и отпадане на около 15 км от сегашния най-тежък балкански участък между гарите Лозарево, Подвис и Прилеп, който е в най-лошо състояние и е най-тежък за поддържане.

НКЖИ изпълнява и проекти с национално финансиране за ремонт на гари в страната. Тук мога да дам пример с жп гара Сливен, която вече е с изцяло нов облик благодарение именно на тази програма. Предстои преустройството в съответствие с европейските изисквания на още 10 обекта - жп гара Ямбол, жп гара Шумен, жп гара Долно Езерово, жп гара Айтос, жп гара Стамболийски, жп гара Септември и др. Управителят на железопътната инфраструктура инвестира собствени средства и в изграждане на нови перони, текущи ремонти по сгради и прилежащите им терени. Като тези инвестиции не са никак малко. В тази част на железопътната инфраструктура с европейско съфинансиране до 2020г. е предвидено пълно обновяване на жп гарите Подуяне, Искър, Казичене, Нова Загора, Стара Загора и Карнобат.

Що се отнася до линейните обекти, които се финансират с европейски средства, бих казал, че в рамките на тази и следващата година колегите от НКЖИ имат да свършат много работа. Продължава втора фаза на проекта за рехабилитация на жп линията Пловдив-Бургас, финансиран по ОПТТИ. Компанията е в пълна готовност за обявяване на процедурата за избор на изпълнител за проекта за изграждане на сигнализация и телекомуникации за цялото жп трасе от Пловдив до Бургас, а до края на годината ще бъде обявена и процедурата за рехабилитация на участъка Оризово-Михайлово. Той включва изграждане на чисто ново скоростно жп трасе за 160 км/час.

До края на месец ноември ще стартираме реалното строителство по отсечката София-Елин Пелин, която се финансира със 120 млн. лева от Механизма „Свързана Европа“ (МСЕ).

През юли пуснахме и процедурите за строителство на отсечката от Септември до Костенец, за които средствата ще бъдат осигурени също от МСЕ, както и за жп участъка от Елин Пелин до Костенец, финансиран по ОПТТИ. Предстои и обявяването на процедурата за жп линията София-Волуяк, също финансирана по МСЕ. Връзката на столицата със сръбска граница обхваща рехабилитацията на двете най-големи за жп възел София гари-Централна гара София и гара Волуяк, които са с по 14 коловоза. Освен изброените проекти по ОПТТИ и МСЕ ще търсим финансиране и за развитието на железопътните възли в София и Пловдив.

Съвместно със Столична община и Столичния метрополитен НКЖИ съгласува създаването на общи транспортни хъбове, на които да бъде синхронизирано обслужването на пътниците на железопътния, автомобилния транспорт и метрото. Върви се в посока към предлагане на една обща по-бърза и комфортна транспортна услуга за хората както в София, така и на територията на цялата страна.

Говорейки за модернизацията и развитието на железопътната инфраструктура, искам да обърна внимание, че това е само едната страна на сектора. Подобряването на техническото състояние на подвижния състав на националния железопътен превозвач и съответствието му към съвременните изисквания и норми е нещото, което трябва да върви паралелно с инфраструктурата.

По тази причина, стабилизирането на финансовото състояние на БДЖ-Пътнически превози винаги е стояло като основна цел в сектора. В това отношение тази година се случиха няколко изключително знакови неща – получихме нотификация от Европейската комисия за исканата от нас държавна помощ, един от заемите беше изцяло погасен, плануваме до края на 2018г. темата със задълженията на дружеството към т. нар. облигационери да приключи.

Всичко това ни дава възможност да обявим поръчка за доставка на нов подвижен състав и той да бъде изплащан със средства от капиталовия трансфер на дружеството. Тук ще направя уточнение, че досега средствата от държавата отиваха изцяло за погасяване на задълженията, а не по предназначение за ремонти и за повишаване качеството на услугата.

Потребностите на дружеството за цялостната му модернизация бяха очертани в доклад на експерти от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Холдинг БДЖ и от Национална компания „Железопътна инфраструктура“, който стъпи върху разработен анализ от 3 университета – Висшето транспортно училище, Техническия университет и Университета за национално и световно стопанство.

През първия етап от предстоящата модернизация на дружеството ще бъде направена поръчка за доставка на общо 41 мотрисни влака, категоризирани по предназначение на трасето, което ще обслужват: за пътувания на дълги разстояния, на кратки разстояния и за крайградски зони, както и за регионални превози. Надяваме се, през 2020г. да бъдат доставени първите нови влакове.

Да насочим поглед и към пътната инфраструктура – как се развиват ключовите проекти?
Искам да направя уточнението, че изграждането на пътната инфраструктура е ангажимент на ресорната Агенция „Пътна инфраструктура“, която е под шапката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ние участваме активно само в проектите, които се осъществяват с европейско финансиране от ОПТТИ и МСЕ.

Със средства от ОПТ финансирахме изграждането на автомагистралите „Тракия“, „Марица“, „Люлин“ и участъци от „Струма“. В настоящия програмен период предстои реализацията на последния, трети лот от АМ „Струма“, който е и най-сложният от магистралата до Гърция. Заделените средства за участъка в Кресненското дефиле са над 1,2 млрд. лева по линия на ОПТТИ и на практика това е единственият проект, към който насочваме наличните средства за пътни проекти.

Както споменах, друг финансов източник на инвестиции в пътния сектор е МСЕ, чрез който ще се изгражда участък от АМ „Калотина-Софийски околовръстен път“. Проектът е на обща стойност 90 млн. лева, като отпуснатото европейско съфинансиране е малко над 40 млн. лева. В него е включено изграждането на 15 км от автомагистралата от ГКПП Калотина до гр. Драгоман, както и да бъде разширено и коригирано на места съществуващото трасе, за да позволява скорост от 100 км/ч.

Водният транспорт и пристанищната инфраструктура са важна връзка на България. Какви проекти реализирате в тях?

В последните няколко години двете най-големи пристанища на Черно море – Бургас и Варна, промениха изцяло своя облик и мога да кажа, че вече имат съвременен, европейски вид. В Бургас се работи активно по „отварянето на града към морето“, като част от тази инициатива на територията на пристанището в момента Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ ДППИ изгражда конгресен, научно-изследователски център за контрол и изследване на Черно море, с прилежащи офис площи. Използването на пълния капацитет, който се предоставя от пристанищата ни за свързване на градската част и морето, започна и във морската ни столица. В тази връзка в момента разработваме проект „Ремонт на Морска гара Варна“.

ДП „Пристанищна инфраструктура“, като бенефициент по ОПТТИ, в момента разработва проекти за териториално и функционално разширение на обхвата на Информационната система за управление на трафика на плавателните съдове (VTMIS) – Фаза 4. Целта е да се надгради съществуващата пристанищна инфраструктура за още по-голяма безопасност на корабния трафик.

Що се отнася до корабоплаването по река Дунав Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ в момента изпълнява няколко проекта с европейско финансиране. Очакваме през февруари 2018г. агенцията да се сдобие с плавателен съд за хидрографски проучвания, а през август 2018г. с нов маркиращ кораб. Паралелно с това колегите подготвят проект за закупуване на нова драгажна техника, в т.ч. плаващо съоръжение за драгиране, плаващи тръби за транспортиране на наносите, маневрен кораб, шалан и понтон.

Информационните технологии и съобщенията също са част от Министерството, какво ново има в този сектор? Какви са плановете и предизвикателствата?
В сектора на информационните технологии и съобщенията също предстоят нови проекти, които ще помогнат на операторите и компаниите да бъдат конкурентни в променящите се пазарни условия и да отговорят на новите изисквания на потребителите.

Много важен проект с пряк ефект върху развитието на инфраструктурата е създаването на софтуерна платформа, която ще осигури единен електронен достъп до данни за съществуващите телекомуникационни мрежи. МТИТС стартира проект за изграждане на ГИС базирана електронна платформа „Единна информационна точка“ с финансиране от ОП „Добро управление“. Целта е да бъдат намалени разходите на инвеститорите в инфраструктура, улесняване на административните процедури за разполагането на мрежите и по-добра координация на строителните и ремонтните дейности.

Ръстът на продажбите в електронната търговия, даде възможност на традиционния пощенски оператор Български пощи, да подготви пилотен проект с утвърдена компания за онлайн продажби. Това е нова пазарна ниша за доставка на стоките, поръчани онлайн, като пощенски колети.

В процес на проучване е и възможността за разработване на нова пощенска услуга. „Двойна доставка“ е платформа, която позволява на клиента да избере дали да получи документа на електронен или хартиен носител. Услугата успешно работи в Австрия. Целта е дружеството да се подготви и да се включи успешно в електронното управление на страната.

От първи октомври тази година в Български пощи е внедрена единна система за управление и контрол на паричните преводи. Системата обхваща и автоматизира процесите по приемане, обработка и изплащане на пощенските парични преводи. Системата е преминала успешно тестовия период и в момента се внедрява в реална експлоатация.

Предстои също разработване на интегрирана система за приемане на пощенски пратки на гише. Предвижда се внедряване на единен софтуер за всички пощенски станции за приемане на пощенски пратки (включително и на пратки от електронна търговия) и единен софтуер за инкасиране на суми.

Разбира се, за да бъдат обработвани бързо и качествено непрекъснато нарастващите пратки от електронна търговия, е необходимо оборудването да отговаря на съвременните технологични стандарти. Затова в момента се разглеждат документите за кандидатстване на Български пощи за финансиране от Всемирния пощенски съюз на покупка на ново оборудване за обработка и сортиране на пратки.

Извън пазарно ориентираните проекти и дейности, за нас е изключително важна подготовката на първото българско председателство на Европейския съюз. „Информационно обслужване“ АД работи по създаване, дизайн и техническа поддръжка на интернет сайт и мобилно приложение за нуждите на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, както и за предоставяне на хостинг и стрийминг. Сайтът за Председателството ще бъде основният източник на информация и материали, освен това на него ще бъдат излъчвани събитията на живо. През портала ще се осъществява и връзката към системата за акредитация за събитията по време на Председателството.

Няколко думи за въздушния транспорт. Каква политика провежда министерството за подобряване на инфраструктурата и обслужването в това направление?
Нашата политика е насочена към използването на механизмите на концесията за привличането на частни инвеститори, които да осигурят необходимия финансов ресурс и експертни знания за развитието на летищната инфраструктура. Това е един от най-добрите начини за управление на държавна собственост. Към момента три от международните летища, във Варна, Бургас и Горна Оряховица, са отдадени на концесия и това съществено промени инфраструктурата и цялостния облик на морските ни летища. Направеното до момента от концесионера на летище Горна Оряховица също показва много добри резултати. Предвиждаме останалите две летища София и Пловдив също да бъдат отдадени на концесия. Процедурата за летище Пловдив е в заключителна фаза. Надявам се в кратки срокове да започнем концесионната процедура и за летище София. Предстои актуализиране на предконцесионните анализи. За това водим преговори със Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, след което ще стартираме процедурата. По отношение на ръководството на въздушното движение, трябва да се отбележи, че вследствие на събитията в Украйна настъпи трайно нарастване на трафика през българското въздушно пространство. Отчитаме и увеличение на полетите от и до българските международни летища, поради развитието на туризма в България и навлизането на нискотарифни авиокомпании на българския пазар.

За да отговори адекватно на нуждите на ползвателите на въздушното пространство и осигури безопасно и качествено обслужване на полетите ДП „Ръководство на въздушното движение“ активното участва в европейската инициатива „Единно Европейско небе”. Чрез нея се осигурява увеличаване на необходимия капацитет за обслужване на нарастващия трафик над Европа, повишава се ефективността и безопасността на полетите, и се намалява негативното влияние върху околната среда. Прилагането на тази концепция ще бъде допълнително разширена до 2019г., чрез премахване на системата от въздушни трасета през цялото денонощие.