Успешното внедряване на тол-системата е ключово за решаването на всички задачи в сектора

Разговор с инж. Стефан Чайков, Председател на УС на Българска браншова камара „Пътища“

Инж. Стефан Георгиев Чайков е роден през 1966г. в град Бургас. През 1992г. се дипломира в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ), София като магистър по Транспортно строителство.

В професионалната си кариера е участвал:
В множество проекти в областта на високото строителство; В проекти в областта на хидроенергийното строителство; завършени два проекта в АЕЦ Козлодуй; проектов ръководител на строителството на първата частна ВЕЦ в България.
Има петгодишен опит като ръководител на изпълнението на договор за превантивно, текущо и зимно поддържане на територията на Област Силистра; Пионер е в изграждането на шумозащитни съоръжения на територията на България; Изпълнител на редица проекти в държави от Балканския Полуостров; Ръководител и консултант при изпълнението на различни проекти в областта на транспортната инфраструктура на територията на България.
В периода август 2013г. – август 2014г. е Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. От май 2017г. - досега е Председател на Управителния съвет на Българска Браншова Камара „Пътища”.

Инж. Чайков, да започнем с актуални моменти от дейността на Браншова Камара „Пътища“ - бихте ли споделили кои са акцентите и приоритетите в работата Ви?
Още с избирането си през месец май 2017г. новият Управителен съвет прие програма от девет ключови приоритета за работата на ББК „Пътища“ в периода 2017 – 2020г.

На първо място целта ни е да повишим влиянието на Камарата при решаването на всички въпроси, касаещи пътната инфраструктура. Ключово за изпълнението на тази задача е подобряването на координацията в работата с останалите неправителствени организации в сектора.

Заложили сме постигането на по-интензивен диалог с КСБ за съвместно отстояване на интересите на фирмите от пътно-строителния бранш и вече имаме планирани съвместни инициативи. Друга важна новина за бранша е че от месец август тази година Сдружението на пътните инженери и консултанти е колективен член на ББК “Пътища“

В началото на октомври се проведе извънредно Общо събрание, на което с активното участие на всички наши членове се проведе задълбочена дискусия по проблемите в бранша и по досегашните и бъдещите действия на УС.

Бихте ли очертали приоритетните проекти в пътния сектор? От какво естество са предизвикателствата, съпътстващи тяхната реализация?
За цялото общество е ясно, че ключовият пътен проект за следващите 5 години е цялостното завършване на АМ „Струма“. Предстои най-тежката от строителна гледна точка част от трасето, като в същото време сме изключително притиснати от времето. Надяваме се не по-късно от пролетта на 2019г. строителните работи да стартират, за да успеем с изгрaждането в рамките на периода за допустимост на разходите - 2023 г.

За България, обаче, има и множество други приоритетни обекти: АМ „Хемус“, АМ „Черно море“, направленията София-Калотина, София-Видин, Русе-Велико Търново и др. По експертни оценки само за изграждането на липсващата базисна пътна инфраструктура необходимите средства възлизат на над 3 милиарда евро. Осигуряването на необходимите средства ще бъде ключова задача на правителствата в следващите 10-на години, тъй като е добре известно, че ЕС не предвижда финансиране от структурните фондове за пътни проекти след изтичането на настоящия програмен период.

Основните предизвикателства могат да се групират в няколко направления:
Технологични – тук основен проблем се очертава липсата на достатъчно подготвени кадри за работи по предстоящите сложни инженерни задачи. Машини се купуват, но подготовката на екипите, които да работят с тях, изискват време и целенасочени усилия. От дискусиите в бранша се убеждавам, че колегите са напълно наясно с този проблем и предприемат необходимите действия.

Административни – решението на Конституционния съд от 2013г. изключително много затрудни и забави отчуждителните процедури. Това може да се окаже сериозен проблем при ограничената времева рамка, но по мои наблюдения администрацията полага всички усилия за максималното ускоряване на процеса.

Финансови – вече споменах за огромния обем от необходими средства. Необходимо е детайлно приоритизиране на проектите и приемане на ясна финансова рамка на инвестициите в ново строителство през следващите десет години, за да могат и фирмите от сектора да планират дългосрочно своите инвестиции в човешки ресурс и механизация.

Кое бихте определили като най-важно и с ключова роля за успешния ход на поставените цели, в резултат и за подобряване на условията и развитие на пътната инфраструктура?
Най-важното условие за решаване на всички предстоящи задачи и проблеми в сектора е успешното внедряване на Тол-системата в рамките на следващата година. Амбицията на администрацията, и нашата надежда като бранш, е тя да започне да генерира приходи от началото на 2019г. Предвижданата събираемост /лично моята прогноза е за около 800 млн. лв. нетни приходи за всяка от първите 5 години с тенденция за постепенно увеличаване/ ще премахне станалия хроничен недостиг на средства за поддържане на Републиканската Пътна Мрежа и ще даде възможност за относително бързо подобряване на състоянието на нашите пътища. Това беше и една от темите на извънредното Общо събрание: ние като бранш трябва да имаме готовност да посрещнем новите предизвикателства и да направим всичко по силите си обществото максимално бързо да усети предимствата от въвеждането на тол-системата.

Наличието на система, гарантираща предвидим и постоянен приток на инвестиции има и друго, много важно предимство: освен че може да се заделят ежегодно средства за ново сторителство в рамките на събираните такси, широко се отваря и вратата за публично-частни партньорства с цел на по-бързо акумулиране на необходимите финанси за изграждане на приоритетните ни проекти.

Какво бихте споделили относно работата Ви, съвместни проекти и инициативи, с други браншови организации, министерствата?
Предвиждаме да си сътрудничим по-интензивно с институциите, да имаме по-активен диалог с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Важен ще е и постоянният контакт с ресорните комисии в парламента с цел формулиране на законодателни инициативи за подобряване на общия бизнес климат в сектора и намаляване на административната тежест. Искаме да участваме по-активно в законотворчеството, което касае нашата работа.

Заедно с председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) сформирахме Консултативен съвет към АПИ. Това е една идея, която функционираше добре още в първия ми мандат като председател на УС на ББК „Пътища“. В съвета има представители на целия бранш – Камарата на строителите в България (КСБ), ББА „Пътна безопасност“, Сдружението на пътните инженери и консултанти, Университета по архитектура, строителство и геодезия. Вече има работни групи към Консултативния съвет, които се занимават с различни теми. Целта е браншът, държавната и общинската администрация в съвместен активен диалог да изградят система от правила, по които да се работи в следващите няколко години за нормална конкурентна среда.

Важно за ББК „Пътища“ ще е и да споделя идеи по отношение на инвестиционната политика и да участва с експерти в процеса на формулиране на приоритетите за развитие на инфраструктурата на страната. Основната ни функция като браншова камара е да защитаваме интересите на нашите членове и да правим всичко възможно вложенията в пътища да се увеличават.

В заключение, няколко думи относно бъдещата работа на Камарата и очаквания за развитие на сектора.
Управителният съвет на Българска Браншова Камара „Пътища“ е изключително амбициран да повиши ролята на Камарата в решаването на проблемите в сектора, тъй като имаме увереността, че притежаваме необходимата експертиза за това. Пред цялата гилдия предстоят изключително отговорни задачи, тъй като, с очакваното повишаване на нивото на инвестиции след въвеждането на тол-системата, ще се повишат неимоверно и очакванията и изискванията на обществото.