Стратегическа е реализацията на Нов източнобалкански транспортен коридор

Разговор с инж. Иван Кацаров, сдружение БФТИ

Инж. Кацаров, какво е значението на транспортните коридори за развитието на страната ни?
Това е една много обширна тема, но ще се опитам накратко да поясня защо е важно да имаме добре развити транспортни коридори. Да започнем с ролята на транспорта. За да можем да развиваме каквато и да е дейност, трябва да може да се осигури достъп, за предпочитане по най-бързия начин. Това може да стане чрез магистрали, жп линии, морски коридори. Всички тези видове транспортни коридори са изключително важни, за да се осигури достъп до всички места, където развиваме някаква дейност, където има отрасли, туризъм и т.н.

Нека разгледаме как се извършва транспортът. Имаме транспортна мрежа, изградена от транспортни артерии. Много малко от тях са от висок клас, това са магистралите. Определен брой са по-среден клас и най- многобройни са ниският клас. Проблемът е, че за да стигнем от т. А до т. Б, нямаме непрекъсната артерия от висок клас. Нашите артерии от висок клас са разпокъсани от такива по-нисък клас, това води до неравномерно движение и забавяния, от които ние губим. България е заобиколена от страни, през които минават транспортни коридори с много по-високо качество. И превозвачите предпочитат да ни заобикалят, макар, че си удължават разстоянията, но избягват по-лошата ни инфраструктура.

Бихте ли очертали ключовите за нас транспортни коридори?
Приоритетно е изграждането на транспортна артерия, която да поема трафика по Черноморието. Пътят в момента не е в състояние да поеме всички пътуващи, туристите все повече ще се ориентират към чужди курорти – Гърция, Турция. В наш интерес е този коридор Черно море – от северната ни граница до Малко Търново да е непрекъснат, да има връзка с Турция и Изтока. Друго важно направление е Север-Юг – коридор 4. Този коридор е най-късото разстояние между Дунавския транспортен коридор и Средиземно море. Към момента отделни елементи от трасето са в процес на изграждане и реконструкция. В годините различните участъци са с различен напредък. По продължение на направлението – Ботевград – София– Благоевград е изградена магистрала Хемус, магистрала Люлин и лот 1, 2 и 4 на магистрала Струма. От Сандански до Солун трасето вече е изградено като магистрала. И тук единствената стратегическа важна отсечка за цялостното му завършване е Кресненското дефиле (Лот 3.2 от АМ Струма). Успоредно с това развитие, докато бъдещето на цялата магистрала е поставено под въпрос, сърбите имат магистрала А1. Тя изцяло дублира нашия коридор 4, с тази разлика че техният коридор е почти изцяло изпълнен, съответно предпочитан. Коридор 9 – от Русе, през Велико Търново, Стара Загора и на юг към границата е проблемен, заради преминаването през Стара Планина. Този коридор също е приоритетен, но е далеч от реализация в близко бъдеще.

Каква е причината все повече да се говори за транспортни връзки в посока „юг – север“?
В годините, когато България започва да изгражда своята магистрална инфраструктура, тогава тя политически и икономически е била ориентирана в посока Изток – Запад. Сега нещата са различни. ЕС и отворените граници на север и на юг водят основно развитие също в тази посока. Това налага необходимостта да се осигурят връзки, които да способстват за движението на товарите, пътниците и осъществяването на услугите в тази посока. Връзките „юг – север“, които минават през територията на България, понастоящем са слабо осигурени, което е причина успешно да бъдем все по-често заобикаляни чрез по-ускорено изграждащата се транспортна инфраструктура на нашите съседи.

На конференцията по транспортна инфраструктура говорихте за нов стратегически коридор „юг-север“. Защо е важна реализацията на Нов източнобалкански транспортен коридор?
Стратегическият коридор, който от името БФТИ представих на конференцията, бе подкрепен от трима министри – Ивайло Московски, Николай Нанков и Николина Ангелкова. Той преминава от Истанбул, през Малко Търново, към Варна, Бургас – към Констанца, и с разклонение към Русе и Букурещ. Такава транспортна артерия би била ключов елемент от националната и европейската транспортна мрежа. От юг свързва основните източници на стоки и услуги – Турция и Близкия и далечен Изток, със страните на север, генериращи най-голямо количество туристическо движение и източници на суровини за широк спектър отрасли. Това движение би могло да премине по най-краткия път – през България, и именно, покрай Черно море.

Изграждането на транспортен коридор, който от югоизток преминава през територията на България, продължаващ към страните от Черноморския регион, е уникална възможност да се оптимизират международните товарни потоци между Азия и Европа по суша и вода. Това е предпоставка да се улеснят и активират търговските връзки между страните от Централна Европа и страните по източните граници на ЕС, правейки свързаността много по-добра. Това значително ще подобри условията за туризъм и достъпност, перо, все по-развиващо се в последните години. По-добрите условия на придвижване със сигурност биха накарали още по голям брой хора от север – Румъния, Молдова, Украйна, Русия – да поемат на юг – към и през нашата държава – до Гърция и Турция. По-добрата свързаност също е предпоставка и за разширяване на контактите и обмена на идеи, ресурси и култура, както и за стимулиране на развитието на общ туристически продукт и общи програми за опазването на природните ресурси. Същевременно от юг през България би могло да премине основното движение на стоки и товари, а именно от Турция и Далечния Изток, не по-малко известно като „Пътят на коприната“. Както може би вече сте чули, напоследък много активно се говори за „Пътят на коприната на 21 век“. Новият път на коприната е инициатива на китайския народ, за финансиране на изграждането на инфраструктурни проекти. Скоро бе представена от Си Дзинпин - Генерален секретар на Китайската комунистическа партия . Представлява морски и сухоземен път, формиращи пояс. Интересното е, че сухоземният път в официалните публикации от Китай минава през България.

Бихте ли маркирали основните ползи от реализацията на подобен проект?
Анализите, които проведохме при проучването на транспортната артерия сочат, че при реализираното є се очаква значително увеличаване на бизнес-активността и туризма в Източна България и по направлението /Истанбул/ -Малко Търново – Бургас – Варна – Русе /Констанца/. Статистиката за 2016г. показва 16% ръст в броя на чуждестранните туристи, посетили България през периода януари - декември 2016г. спрямо същия период на 2015г. Важно да се отбележи е, че от общо 8 млн. туристи, за същия период, над 2 млн. са румънски и гръцки граждани, които пътуват основно с лични автомобили. В тази връзка, проектът за изграждане на стратегически транспортен коридор „Север – Юг“ ще има изключително важно значение за насърчаване на туристическия поток към българските Черноморски курорти. Също така е логично да се подобри транспортното и логистично обслужване на населението и бизнеса. Според данни от НСИ в района се наблюдава непрекъснато нарастващ обем на превозите на товари и пътници с автомобилен транспорт. От 2002 до 2015г. обема на товарните превози се е увеличил повече от 3 пъти, а пътническите продължават с бавен но сигурен темп да нарастват. Поради това с особен акцент стои въпросът за осигуряването на качествена инфраструктура, гарантираща безопасността на превозите на пътници и товари. С изграждането на стратегическия коридор ще се осигури повишаване на качеството на разполагаемата инфраструктура. Това ще рефлектира в подобрен достъп до транспортни услуги за бизнеса и гражданите, вкл. подобрен достъп до здравеопазване, образование, административно обслужване и пр. Един такъв коридор със сигурност ще рефлектира и върху възможностите за участие в международната и вътрешната търговия. В международната търговия на страната ни основно място заемат страните от Европа, като най-големите партньори по внос и износ са Румъния, Турция и Гърция. Не на последно място очакваме значително увеличаване на производството в районите, през които преминава стратегическият коридор. Изграждането на стратегическия коридор „Север-Юг“ ще съдейства за подобряване на транспортната осигуреност на промишлените предприятия в тези райони.

Това ще помогне за по-бързо пласиране и реализиране на произведените продукти и ще стимулира производителите да разширяват дейността си. Всичко това ще допринесе за повишаване на брутния вътрешен продукт, реализиран на глава от населението не само в тях, но и в страната като цяло.

Какво бихте казали в заключение?
Важно е да разберем, че съвременното геополитическо положение, успоредно с ускореното транспортно развитие на заобикалящите ни съседи, ни поставя в положение на страна, която бързо трябва да взима своите решения. Това е причината да съществува огромен риск България в близките години да се превърне в геополитическа дупка, поради ненавременни действия и пропуснати възможности. Настоящата ситуация на отворени граници на север и голям поток от туристи от тази посока, в комбинация с големия поток на стоки от югоизток, е повод да преосмислим наново приоритетите си в транспортно отношение в тази част на България и да не пропускаме възможности да реализираме коридор с трансевропейско и азиатско значение, като отново бъдем заобиколени.