Снегозащитата по пътната мрежа има няколко аспекта

Разговор с инж. Илиан Стайков, Катедра "Пътища", Университет по архитектура, строителство и геодезия

Инж. Стайков, бихте ли казали каква е ролята на снегозащитата на автомобилните пътища?
Снегозащитата по пътната мрежа има няколко аспекта – икономически, който се дефинира от финансовото изражение на разликата между разходите за превенция на снегонавяването и снегонатрупването и тези за противодействие, и отстраняване на последствията от въздействието на този природен фактор върху нормалната експлоатация на пътищата. Статистиката в Европа показва, че инвестиционните разходи, които се залагат за снегозащитни мерки, са по-малки от тези, които се генерират в резултат от затварянето на пътна отсечка, поради снежни навявания и натрупвания. Друг икономически измерител са загубите на транспортните фирми, които изпълняват транспортна и спедиторска дейност, особено при многочасова до няколко дневна блокада на основни транспортни коридори, без възможност за дублиращ маршрут. Икономически измерител имаме и от инженерна гледна точка, който се дължи на последиците по елементите на конструкцията на пътните трасета, получени вследствие на обледяване, при обилно снеготопене, от обработка срещу заледяване с повърхностно активни вещества (най-често на основата на соли, които понижават температурата на замръзване), от движението на тежка военна техника, която се включва при аварийни ситуации, при зимни условия и др. Не на последно място, трябва да се отчете социалният фактор, в редица случаи имаме блокиране на хора по пътищата и/или в рамките на населени места, до които с дни може да не се осигури достъп и възможност за придвижване.

Какви мерки се прилагат у нас?
В нашата страна се прилага широк набор от мерки за снегозащита по пътищата, които отговарят на разписани системи от правила. Пример за такива са снегозащитните инвентарни щитове с различна степен на обтекаемост и пропускливост на предпазните им повърхности. Най-масови са тези с дървена конструкция и такива от растерна стоманена мрежа върху носеща рамка. Те са ефективни и полезни в случаите, когато съществува проблем с отчуждителните процедури и се търси мобилен вариант с възможност за демонтиране след приключване на зимния сезон. Те имат редица предимства, като олекотени конструкции, лесен монтаж и транспорт, могократност на прилагане. Другият вид са постоянните снегозащитни съоръжения, които са по-тежък тип. Прилагат се в райони с по-интензивно снегонавяване. Съществен недостатък при тях е, че изискват разполагаеми площи, което неминуемо води до практики по отчуждаване на терени.

Какви препоръки бихте дали относно ефективната снегозащита?
Първата стъпка е дефиниране на участъците, които са доказано проблемни от гледна точка снегонавяване. Такива локации имаме в Североизточна България, където практически всяка зима се наблюдават типичните проблеми с пътната обстановка. Областите Разград, Силистра, Добрич, Варна, Шумен към днешна дата са добре познати на пътната ни администрация и съответно при тях се залагат мерки за снегозащита, съгласно изискванията за зимно поддържане. Пример за такива имаме по първокласен път I-2, където миналата година беше разположена полимерна геомрежа с цел снегозащита за осигуряване на нормална експлоатация на пътя при зимни условия. Научният ни екип работи по постановката за проучване и изследване на реални пътни участъци от АМ Тракия. Проследяваме система от параметри за количествена и качествена оценка на ефективността на познатите снегозащитни съоръжения, като разчитаме на резултати от изследване на числени триизмерни модели, при които проследяването на комбинацията между теренните особености и въздействието на околната среда се извършва със софтуерни приложения за флуиден анализ. Това означава да се моделира теренна повърхнина, върху която се дефинира модел на снеговалеж в условията на ветрови поток, обуславящ значителен обем на снегопренасяне за определен период от време. Такива научни подходи, с прилагане на 3D визуализации, са съвременните методи за оценка на приетия вариант на снегозащита при вариране на различните на входно-изходни данни на средата и основата за предлаганите вариантни композиции от снегозащитни съоръжения. Едновременното отчитане на множество фактори при такива изследователски задачи би следвало да води до максимално ефективни параметри на снегозащитните решения, съответно до повишено качество на проектите.