Гръбнакът на транспортната система ще е жп инфраструктурата

Разговор с инж. Милчо Ламбрев, Генерален директор на ДП НКЖИ

Инж. Ламбрев, през тази година НКЖИ работи усилено по цялостната модернизация на много отсечки по жп линиите на страната. Бихте ли разказали повече за планът на компанията свързан с модернизацията на жп инфраструктура?
Целта на всички проекти, които се изпълняват и подготвят в ДП НКЖИ е да направим жп транспорта по-атрактивен и привлекателен за пътници и товародатели. Искаме хората да разберат, че използвайки този транспорт те спестяват средства и в същото време инвестират в по-красив живот, с чиста околна среда и по-малко жертви по пътищата. Като Бенефициент по Оперативна програма Транспорт, ДП НКЖИ води успешна политика по отношение на непрекъснатото подобряване и модернизиране на железопътната инфраструктура. Основна цел при изпълнението на инвестиционните проекти е интегрирането на транспортната система на страната с европейската, въвеждане и утвърждаване на европейските стандарти за модерен, екологосъобразен и сигурен транспорт, което ще повиши качеството на предлаганите услуги на базата на изградените конкурентни отношения.

През програмен период 2007-2013г. в Компанията се изпълниха три големи линейни инфраструктурни проекта - „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив-Бургас“, „Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград“ и „Модернизацията на железопътната линия Септември – Пловдив“, които до края на годината ще бъдат завършени на 100%. Също така бяха направени рехабилитация на Централна гара София, жп гара Бургас, пътническа и жп гара Пазарджик, които вече са въведени в експлоатация.

По отношение на програмен период 2014-2020г. компанията следва логичната последователност при изпълнението на инвестиционните си намерения и се стреми към обвързаност с проектите от програмен период 2007-2013г. Продължаваме да работим за подобряване параметрите на железния път и с бюджета, който ни осигурява държавата, като се стараем максимално да покрием нашите необходимости. Само за железен път и съоръжения през 2016 година сме вложили около 64млн. и 500хил.лв. Отделно сме изразходвали средства за телекомуникации, за които трябва да гоним стандартите на ЕС. През месец март тази година заработи доставената универсална траверсоподбивна машина (за железен път и стрелки) - „стрелкови дуоматик“ на стойност над 11530000 лева. Машината подбива баластовата призма под два траверса едновременно, нивелира и рихтова железен път и железопътни стрелки.

Над 4 милиона лева сме предоставили за обновяване на гара Сливен и още други по-малки гари, за които са били наложителни текущи ремонти. Обновяването на жп спирка Трапезица приключи през месец май тази година.

Бихте ли дали повече информация за дейността на компанията по проекта Рехабилитация на жп инфраструктура по участъци на жп линия Пловдив - Бургас? Какви са основните цели на НКЖИ по този проект?
Модернизацията на жп линията Пловдив - Бургас е друг обект, който се изпълняваше по ОП „Транспорт“ 2007 – 2013 и до края на годината ще бъде завършен на 100%.

Компанията реализира и проекти, с допълваща роля към инвестициите, които се правят в линейна инфраструктура и които реално водят до повишаване качеството на предоставяните услуги. Както вече споменах през първи програмен период бяха модернизирани приемните здания на три жп гари, а през новия ще изпълним рехабилитацията на гарите в Стара Загора, Нова Загора, Карнобат, Подуяне.

Проект „Рехабилитацията на жп линията Пловдив - Бургас - Фаза 2“, се изпълнява по ОПТТИ 2014-2020г. и с него трябва да завършим отсечката от Пловдив до Стара Загора. Той включва не само рехабилитация на жп линията, а и внедряването на системи на сигнализация и телекомуникация по цялото направление Пловдив - Бургас.

Кои проекти бяха приоритет, предизвикателство и важна цел за НКЖИ през 2016г.?
През 2016г. се проведоха по-големите търгове и процедури за предстоящите ни проекти - за трасето София - Елин Пелин, Елин Пелин - Костенец, Костенец - Септември и София - Волуяк.

Голямо предизвикателство е отсечката от Елин Пелин до Костенец и от Костенец до Септември, тъй като маршрутът, по който ще се движи железопътната линия, влиза в подстъпите на планината. Целият проект е на стойност близо 904 милиона лева и ще бъде реализиран в периода 2017-2021г. със средства от Оперативната програма. С неговото приключване ще бъде изцяло готова железопътната магистрала "Тракия" между София и Бургас. В 50,7-километровата отсечка между Елин Пелин и Костенец се предвижда да бъдат построени 10 тунела с обща дължина от над 21 километра. Най-дългият от тях ще бъде 14 километра, проектиран е с два коловоза, по които пътническите влакове ще се движат със скорост от 160км/ч, а товарните със 120км/ч.

Имаме избран изпълнител за рехабилитацията на железопътни отсечки Скутаре - Оризово и Стралджа - Церковски, част от проект: „Рехабилитация на железопътната инфраструктура по жп линията Пловдив - Бургас - Фаза 2“.

Друг важна обществена поръчка за НКЖИ е за внедряването на системи на сигнализация и телекомуникация по цялото направление Пловдив - Бургас, за която също имаме обявена процедура. Това не е чисто строителен търг, но неговата стойност е около 100 милиона евро.

На какъв етап е развитието на железопътната връзка между България и Македония?
НКЖИ има изготвен идеен проект за липсващата жп връзка до Македония. Планираме през настоящия програмен период да направим и пълен технически проект. Колегите от Македония също работят по подробните проекти на части от липсващата железопътна връзка между Скопие и българската граница. За тези дейности западната ни съседка получи финансиране от инструмента за присъединяване IPA (Instrument for Pre-Accession Assistance) на ЕС, което се случи и благодарение на нашата подкрепа по проекта.

Колегите от Македония са задължени да проектират и общия граничен тунел. Скоро имахме среща, на която уточнихме някои технически подробности за граничното съоръжение. Идеята е в момента, в който съседната страна има готовност за строителство на жп линията, ние също да дадем старт на изграждането на липсващите около 2км от трасето в България. Същевременно ще рехабилитираме и отсечката от Радомир до Гюешево.

Преди броени дни отбелязахте 150 години от изграждането на първата в страната жп линия Русе - Варна. Празникът е повод за гордост и равносметка, но какви са били предизвикателствата по време на строежа й?
Като железничари за нас това е повод за гордост. Първата българска железница е изградена преди възстановяването на новата българска държава. Връщайки се във времето, най-голямо внимание към строителството на жп линия Русе - Варна се обръща през 1864г., когато за валия в Русе идва Митхад паша.

През лятото на 1865г. се появява холера и работниците от железния път се разпръсват. Митхад паша предприема мерки за ограничаване на епидемията и през септември изоставането в строителството на линията е наваксано.

По трасето на железния път се работи едновременно от двете му крайни точки към средата. За една година са построени около 150км от Русе до Разград и от Варна до Нови пазар.

Първоначално откриването на пътя е насрочено на 3 или 5 октомври 1866г., но поради забавяне на доставката на релси от Англия и Белгия по протежение на 3 километра между с. Каменяк и Каспичан железният път не е положен.

На 7 ноември 1866г. Митхад паша пропътува разстоянието от Русе до Варна и обявява линията за открита. Тази дата може да се смята за начало на железопътното дело в България. Поради раздорите на пашата с компанията по некачествения строеж на железния път, тържество за откриването на линията не е организирано.

Редовната експлоатация на железопътната линия започва от английската компания. На линията се отдава международно значение като част от пътя Лондон - Цариград.

150 години по-късно ние продължаваме да дерзаем в посока на подобряване параметрите на железния път. Вярвам, че железопътният транспорт е транспортът на бъдещето. Това е най-евтиният и екологичен транспорт. Вярвам, че жп инфраструктурата, която поддържаме и градим в момента, ще е гръбнакът на цялата транспортна система в България.