Приоритет до 2020 година ще са проектите в Северна България

Разговор с инж. Лазар Лазаров, председател на УС на АПИ

Инж. Лазаров, бихте ли обобщили, кои са инфраструктурните проекти, върху които АПИ акцентира през 2016г.?
През тази година един от основните приоритети на АПИ бе превантивният ремонт на републиканските пътища в Северна и Северозападна България. С осигурените от правителството около 150млн.лв. ремонтираме 310км републикански пътища предимно в Северна и Северозападна България, тунелите Витиня и Ечемишка на автомагистралите Хемус, моста над Стряма на Тракия - съоръжения, които не са основно ремонтирани от построяването им преди повече от 30 години. Завършихме първият етап от ремонта на Аспаруховия мост, а догодина продължаваме със следващия етап.

При новото строителство един от успехите ни тази година е завършването на втория участък от Западната дъга на Софийския околовръстен път и свързването є със Северната скоростна тангента, с което осигурихме връзката между магистралите Хемус, АМ Тракия, Люлин и Струма и пътя за Калотина.

Вече може да се пътува по магистрала от Благоевград до Бургас и до Свиленград, а тежкотоварният транзитен трафик не преминава през столицата. От магистралния пръстен около София остават последните два участъка от Южната дъга от Бъкстон до АМ Люлин и от Младост до АМ Тракия.

Продължаваме изграждането на автомагистралния пръстен. В края на август стартирахме строителството на участъка между Кресна и Сандански - лот 3.3 от автомагистрала Струма. Работи се усилено и по подготовката на останалите две отсечки от Благоевград до Крупник, където имаме избран изпълнител и работата ще стартира напролет, както и по най-сложния и спорен участък между Крупник и Кресна. За него много се изговори през последните седмици, но вярвам, че заедно проектанти, строители и еколози ще намерим балансирано решение.

Убеден съм, че предлаганият източен вариант е възможният оптимален вариант. Забавянето на строителството на пътя през Кресненското дефиле е пагубно за човешкия живот и природата. Излишното лутане ще доведе до увеличаване на жертвите и до катастрофални последици за икономиката ни, защото ако не завършим изцяло проекта в настоящия програмен период, ще трябва да връщаме над 1млрд.лв. и за вече изградените отсечки от автомагистралата - от Долна Диканя до Благоевград и от Сандански до Кулата.

Бихте ли дали повече информация за читателите на списание ИНФРАБИЛД относно одобрения проект за преминаване на трасето в участъка при Кресненското дефиле на АМ Струма?
За нас, последният проект, който показахме, а именно проекта с разделянето на посоките на движение е най-подходящата алтернатива (едното, което минава по съществуващия път в Кресненското дефиле, а в обратната посока от Гърция към България минава по нов терен източно на Кресненското дефиле). Независимо, че е малко по-скъп от предходната алтернатива - от удвояването в съществуващото дефиле, ние се съобразихме и се съгласихме с вижданията на еколозите, техните препоръки и изисквания, които изложиха и приехме тази алтернатива.

В края на септември имахме среща в Европейската комисия с главните директори на Околна среда и Регионално развитие и бяхме поздравени за тези варианти. В момента все пак трябва да приключат експертите, които се занимават с изготвянето на доклада за околна среда, след което, той ще бъде внесен в Министерството на околната среда и водите, за да бъде обсъден и приет. Веднага, след като имаме одобрен доклад по ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда), можем да започнем идейния проект.

Ако направим всичко така, както е предвидено, очаквам реално строителство да стартира в края на септември 2017г. Имайки предвид, че до тогава трябва да се прави и технически проект, за да стане по-бързо ще го правим на участъци.

Целта е в момента, в който бъде готово новото платно да прехвърлим двупосочно движението на него и да започнем ремонта на старото, като изпълняваме всичките предписани екологични мерки.

Новото трасе включва пет тунела с обща дължина пет километра и половина и единадесет виадукта. Първоначалният вариант претърпя няколко промени. Другото платно си върви по съществуващия път. Мотивирани сме до 2020г. да направим цялата магистрала.

Съвсем наскоро беше открита Западната тангента на Софийския околовръстен път, работи ли се по планове за реализация на Източната и Южната дъга?
Работим по проекта, който получихме от Столична община, тъй като това е в урбанизирана територия и проектите се изготвят от Софпроект. По отношение на участъка на Южната дъга от Бъкстон през Суходол до ж.к. Люлин, терена е доста екзотичен, не че не го знаехме, но и вече не отговаря на нормите и наредбите за тунелите.

Предвиждаше се да има тунел, който минава под реката при кв. Павлово и излиза след това на естакада. За съжаление този тунел е по-дълъг от 500м и не отговаря на изискванията за безопасност. От тази гледна точка в момента нашите експерти търсят варианти, за да може да бъде направен нов идеен проект, по нов начин да се мине - без тунел, което първо ще оскъпи и второ ще бъде доста сложно.

Бихте ли коментирал процедурата за възлагане на обществена поръчка за проектиране, изграждане и въвеждане на ТОЛ-системата?
Въвеждането на ТОЛ-системата е начин българските пътища да бъдат така направени, че всички да са доволни. Няма как от националния бюджет да бъдат заделени толкова средства, колкото са необходими, въпреки че правителството почти ежегодно предоставя събраните от винетни такси, но те пак са недостатъчни. Единственият начин, необходимите средствата да могат да бъдат събрани е чрез тол системата, защото тя е най-справедлива. От гледна точка на това, че който пътува най-много през републиканските пътища и ги руши най-много, трябва да плаща най-много и съответно, който пътува най-малко трябва да плаща най-малко.

Анализите, които направихме със Световната банка показват, че с тол системата може да имаме приходи до един милиард и половина годишно. Ако успеем да съберем дори половината от разчетената стойност ще бъдем с многократно по-високо ниво от финансовите ресурси, с които в момента разполагаме, а те и с увеличението на винетката тази година са около 300 милиона лева.

През пролетта 100-те милиона, които бяха събрани в повече от първоначалните разчети, правителството ни ги предостави и ги вложихме в ремонта на тунелите по АМ Хемус – Витиня и Ечемишка, в превантивните ремонти, които бяха изпълнени в Северозападна и Северна България, в Димово, в областите Разград, Силистра, Велико Търново и т.н.

Кои проекти ще са приоритет на Агенция Пътна инфраструктура за програмния период 2014-2020г.?
Ако през първия програмен период основната част от проектите, които изпълнихме бяха в Южна България, то настоящия до 2020г. е на проектите в Северна България. Жизненоважни за икономиката са както доизграждането на магистрала Хемус, така и Русе - Велико Търново и Видин - Монтана и тунела под Шипка. Продължаваме работата по подготовката на проектите. Разглеждаме различни варианти за тяхното финансиране. По механизма „Свързана Европа“ ще кандидатстваме за финансиране на магистралата София - Калотина. Надявам се да успеем, защото с нейното изграждане ще се улесни значително трафикът не само между България и Сърбия, но и между Европа и Азия. Колкото се може по-скоро трябва да завършим магистралния пръстен на страната, защото една държава без необходимата инфраструктура не може да развива икономиката си.

Какво предстои пред Агенция Пътна инфраструктура, през идната 2017г.?
През следващата година освен на участъка от Крупник до Кресна от АМ Струма предвиждам да стартираме изграждането на два нови участъка от АМ Хемус от Ябланица до Боаза и от Белокопитово до Търговище, с обща дължина 25км. Тръжните процедури са в ход и ако няма бланкетни жалби, имаме всички шансове през следващия строителен сезон да започне изграждането на отсечките.

Предстои ни да изберем проектант и на още 50км от АМ Хемус между Боаза и пресичането с пътя Ловеч - Плевен, като целта ни е да намерим евтин и оптимален вариант, тъй като за реализация на автомагистралата ще се разчита предимно на национално финансиране.

Убеден съм, че довършването на двете магистрали през близките години ще даде възможност за развитие на Северна и Югозападна България и на транспортната инфраструктура в България като цяло.

По Оперативна програма Региони в растеж ще стартира рехабилитацията на близо 290км второкласни и третокласни пътища. До края на годината, ако няма обжалвания, ще бъдат избрани изпълнителите на обектите и работата по тях ще започне, колкото се може по-скоро. Започваме и строителството на 4-лентовия път Слънчев бряг - Бургас. Очаквам да приключим за два сезона, но тъй като ще работим върху ново трасе и няма да пречим на трафика, може да стане и по-бързо. Когато бъде завършен участъкът, големите задръствания, които стават и създават неудобство на туристите, ще останат в миналото.