Интелигентните транспортни системи предлагат все повече и по-иновативни решения

Разговор с доц. д-р Христина Николова, катедра Икономика на транспорта, УНСС

Доц. Николова, каква е ролята на ИТС за устойчивото развитие на транспортната инфраструктура?
Когато говорим за Интелигентни транспортни системи и за устойчиво развитие на транспорта е ясно, че целта е внедряването на високи технологии в транспорта (ако мога така да обобщя), които да съдействат за по-ефективно използване на транспортната инфраструктура. Този процес при всички случаи има икономическо измерение - върху разходите за транспорт, върху разходите за поддържането и експлоатацията на инфраструктурата, както и върху разходите на ползвателите на транспортната инфраструктура. От друга страна ИТС в голяма степен допринасят за подобряването на безопасността - тема, която е широко обсъждана и важна за цялото общество. Разбира се, чрез намаляването на броя на ПТП, намаляването на задръстванията, които често също са причина за ПТП, чрез прилагането на ИТС се допринася за подобряване на социалната устойчивост на транспорта и транспортната инфраструктура. До голяма степен тези системи съдействат и за повишаване на екологичността на транспорта, което отразява екологичният аспект на приноса на ИТС за устойчивото развитие. Тоест прилагането на ИТС осигурява едно комплексно решение, свързано с подобрение на управляването на транспортната инфраструктура, управлението на транспортните мрежи и повишаване на всички параметри свързани с екологичност, сигурност и безопасност, разбира се и на икономическите параметри на транспорта.

Какви са перспективите за развитие на ИТС в градска среда?
По отношение на развитието на ИТС в градска среда, в България се работи изключително много. Това е Европейска тенденция за внедряване на тези иновативни решения. Съществуват множество различни технологии, които се прилагат в различни страни. В седем големи града на страната, вече се работи активно по внедряването на системи за управление на трафика, системи за приоритизиране на движението на превозните средства на градския транспорт, системи за контрол на трафика и информационни системи за пътниците. Всички те са изключително важни за създаването на една устойчива, една приятна градска среда за хората, които да предпочитат да използват обществен транспорт и да ограничат използването на личните превозни средства. Хората трябва да имат подобрена достъпност до градски транспорт при използването на системи за планиране на пътуванията (това е една особено популярна ИТС във всички европейски столици) и по този начин да може да се постигнат, от една страна целите за устойчиво развитие, а от друга страна, да се приложат възможно най-добрите и удобни решения за градските пътувания. Когато говорим само за България можем да кажем, че сме малко изостанали по отношение на внедряването на ИТС, но в момента се работи усилено по наваксването на това изоставане.

Имат ли необходимата популярност у нас и условия за провеждане на ефективна политика за внедряването на ИТС?
Смятам, че в България не се говори достатъчно за това, но реално имаме проекти, които са стартирали още в предишния програмен период на ОП Регионално развитие и ОП Транспорт. Сега продължава втора фаза по внедряването на тези проекти за интегриран градски транспорт и вече в тях се включват нови градове, като се заделят средства за внедряването на ИТС. Въпреки, че България е малко по-назад в сравнение с останалите страни от Европа, имаме възможността и предимството да можем да усвоим много бързо най-добрите практики, най-интересния опит, който е натрупан в други страни. Ние можем да се възползваме и много бързо да вземем решения, кои системи са най-подходящи за нашата страна. Факт е, че вече в тези седем големи града вече функционират, макар и частично различни системи. Все още обаче стои на дневен ред въпроса с осигуряването на оперативна съвместимост на системите, прилагани в страната. Поради това, че по темата за внедряването и ползите от ИТС не се говори достатъчно, хората често не са наясно и смятат, че едва ли не нищо не се прави. Аз самата в миналото, започвайки да се занимавам с тази тема имах този проблем и смятах, че в България нищо не се случва в тази област. Всъщност, е точно обратното – реализират се доста проекти, но поради липсата на публично оповестяване и на официално оповестена стратегия за развитие на ИТС, която да е част от транспортната политика на страната остава това негативно впечатление. Стъпка по стъпка нещата се случват и аз съм оптимист. Виждаме промените в София, виждаме какво се случва и в Бургас, който е много добър пример за въвеждането на ИТС. Четем хубави новини, за това какви системи за информация по спирките са въведени, за оптимизацията на градския транспорт в градовете, дори и за изграждането на велоалеите, които не са ИТС, но са част от организацията на градския транспорт. Всичко това са факти около нас, на които трябва да се обръща по-сериозно внимание, за да можем наистина да сме наясно и да знаем, какво се случва.

Какви са постигнатите резултати и ефекти от въвеждане на ИТС?
Числата, които на европейско равнище се съобщават, не са толкова големи. Например, прилагането на ИТС - решения за повишаване на пътната безопасност, вкл. внедряването на системата eCall (система за спешни повиквания от бордови устройства в автомобилите, които се монтират след като автомобила е закупен) водят до повишаване концентрацията на водачите и намаляване броя на загиналите при ПТП с 5 до 15% и намаляване броя на тежките наранявания с 15 до 20% поради подобряване на спешната помощ. Тази система допринася за намаляване на броя на ПТП, броя на ранените и загиналите, което измерено в пари носи огромни ползи за обществото, като това, че не се губи човешки живот, не се губи производителност, ограничават се и материалните щети. Друг важен аргумент, когато говорим за интегрирането на ИТС и тяхното въздействие е, че се очаква намаляване на общите външни разходи за транспорт, каквито са разходите за отстраняване на щетите от ПТП, разходите за намаляване на задръстванията, разходите за опазване на околната среда и т.н. Всички тези разходи се очаква да намалеят с около 1%. По мои изчисления в един предходен проект, по който съм работила, на средна годишна база, тези разходи в България са около 400млн.евро. Това е значителна сума съвкупно от всички разходи, за опазване на околна среда, за всички щети, които възникват в следствие от пътния трафик. Един процент звучи, като много ниско число, но реално, когато външните ефекти са остойностени, нещата изглеждат по друг начин. Разбира се, очаква се намаляване и на задръстванията, както и на загубите на време в тях - процентното изражение на това намаление е с между 2 и 3%. Нека си представим отново, ако загубите на време измерени в часове са около 500хил.ч., след когато това време е остойностено, то виждаме, че имаме много големи икономии от това, че внедряваме точните ИТС. Всичко това съдейства за подобряване и повишаване устойчивостта на транспорта и на транспортната инфраструктура.

Как се оценява действителното въздействие от внедряването на ИСТ?
Като икономист винаги акцентирам върху това, как оценяваме действително въздействието. Тъй като много се набляга върху разходите и ползите от изграждането и на инфраструктурата и на внедряването конкретно на ИТС, трябва да отбележим, че имаме три важни условия, за да можем реално и правилно да оценим приноса на ИТС за устойчивото развитие. На първо място ни е необходима законова рамка и институционална рамка т.е. на държавно ниво имаме още по какво да работим. Този аспект липсва. Разбира се, необходими са ни финансови средства - инвестиции. В ОП Транспорт и транспортна инфраструктура има предвидени средства за иновации в областта на транспорта, именно в това направление може да се реализират проекти за внедряване на ИТС, така че можем да кажем, че има средства, макар и ограничени. Отделно от това има и много механизми на Европейския съюз и европейските фондове, които позволяват ползването на финансови средства за внедряване на ИТС. Частният бизнес също е готов да инвестира, защото това са високи технологии и смятам, че потенциала с инвестициите е доста добър. И разбира се, категорично не на последно място по важност е осигуряването на необходимите условия, като измерването и популяризирането на ползите от внедряването на ИТС за цялото общество включително, ползите, свързани с подобрен достъп до транспорт; с подобрен достъп до транспортна инфраструктура, а следователно и подобрен достъп до всякакви стоки и услуги, до пазари, до образование, до здравеопазване. Що се отнася до отдалечените или т.нар. периферни райони и населени места, когато е налице подобряване на достъпа до транспортна инфраструктура и транспортни услуги в следствие от прилагане на ИТС, това дава на хората повече възможности за пътуване и за икономическа и обществена активност. Дори и в градовете, винаги когато се подобряват условията за използване на градския транспорт, това подобрява жизненото равнище на хората. Това е така, защото те имат възможност да пътуват при по-добри условия, по-евтино и същевременно имат подобрен достъп до различни стоки, услуги, дейности и активности.