Безопасното състояние на пътя подсказва правилното поведение на водачите

Разговор с проф. д-р инж. Румен Миланов, Катедра Пътища, УАСГ

Проф.д-р инж.Румен Миланов, притежава основни квалификации: Доктор по специалност - Проектиране, строителство и поддържане на улици и автомобилни пътища и съоръжения; Доцент по специалност - Проектиране, строителство и поддържане на улици и автомобилни пътища и съоръжения; Преподавател на дисциплината - Организация и безопасност на пътното движение в катедра пътища; Преподавател на дисциплината - Градоустройство, улици и улично движение в катедра пътища; Допълнителна квалификация: компютърна грамотност, одитор - Пътна безопасност;

Професионален опит:
От 2008г. до 2009г. Председател на съвета на директорите, ПЪТСТРОЙ 92;
От 2007г. до 2009г. Член на съвета на директорите, ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ;
От 2007г. до 2009г. Директор администрация, фирмена сигурност и информацонни технологии ГЕОТЕХМИН;
От 2014г. Председател на съвета на директорите, ПЪТСТРОЙ 92.
От 2002г. до сега - Преподавател в катедра Пътища, УАСГ;

Проф. Миланов, каква е концепцията за устойчива пътна безопасност и управление на пътната инфраструктура?
Когато говорим за концепция, бих разделил въпроса на две части. Първо концепцията на Европейския съюз, а като втора част, какво е положението и каква е концепцията у нас. Безспорно важният фактор, който се маркира в тази концепция е, че пътя трябва да бъде тази предпоставка, това условие, което да подсказва правилното поведение на водачите. Това е мотото на тази концепция за устойчива пътна безопасност. Ако влезем във всичките детайли сигурно може много да се говори, но аз ще маркирам само някои. Пътищата трябва да бъдат разделени по своята функционалност тоест, да не се допуска смесване на местно и транзитно движение. Също така, трябва да бъдат разделени по транспортните потоци, да не смесваме пешеходци с автомобилното движение и така нататък. Другият важен момент е да имаме една система за класифициране на съответните пътищата. Това също се отнася и за улиците, но преди всичко за пътищата, по отношение на пътната безопасност и от тук нещата вече да отидат в едно по-ефективно управление.

Положението в страната е следното. Имаме едно адаптиране на нормативните актове в България, съгласно Европейското законодателство. Тук възниква един проблем, а именно, че ние горе долу се ограничаваме в рамките и границите на тази мрежа, която е част от Европейската. Предложението е да има одити, което също е елемент от тази концепция, и за първокласната ни пътна мрежа, защото той подсказва, като една експертна оценка за пропуските в пътната безопасност у нас.

Бихте ли разяснили за читателите на списание ИНФРАБИЛД, какви са дейностите по оценка, категоризация, инспекция и одит на пътната безопасност?
Одита е разписан в наредбата, която регламентира този въпрос. Но много важен е момента на одита, който се извършва след приключване на обекта. И най-важният всъщност проблем, който не е одит, но в крайна сметка той също е една оценка, са така наречените инспекции. Проблемите, които имаме у нас по отношение на пътната безопасност са преди всичко в мрежата, която е в експлоатация. По отношение на новите проектни решения, те се разглеждат и правят по норми и при тях има минимални отклонение от оптималното решение. Проблемът е, когато оставим вече готовите пътища и не отделяме внимание на тяхното поддържане. Тук не става въпрос само до средства, това според мен и по мое лично мнение е до народопсихология. И разбира се, всичкото това оказва съществено влияние. Като малък пример давам АМ Тракия. Автомагистралата е проектирана на времето естествено с авангардните норми на Германия. Тоест имаме една германска автомагистрала, казано чисто теоретично от гледна точка на проектирането. Но се вижда, че нейното състояние не е точно германското, тоест нашия проблем е поддържането и провеждането му в експлоатационното му състояние да бъде безопасно.

Участвате в Сдружение Български форум за транспортна инфраструктура. Бихте ли представили дейността и целите на Сдружението?
Когато се създаде сдружението идеята беше в него да се включат хора, професионалисти и експерти с умения и знания, които имат едно по-широко професионално представителство. Какво всъщност имаме предвид? Участниците в сдружението да не са само пътни инженери. Идеята беше да се включат икономисти, журналисти, всички тези хора и специалисти, които биха могли да бъдат полезни с мненията и с позициите си, за да постигнем една оптимална инфраструктура. Това бяха основните идеи при създаването на този форум.

Какви нови активности предстоят пред Сдружение Български форум за транспортна инфраструктура?
За сега основният акцент на сдружението беше преминалата вече „Девета конференция по транспортна инфраструктура“, но най-важно за нас е да предадем в най-скоро време проектите за изменение, допълнение респективно и нови варианти на Наредба 1 за проектиране на пътища и Наредба 2 за населените места. Не сме се съсредоточили в посока към организиране на събития, но да кажем към края на годината, ако имаме някаква друга идея и да продължим работа по тези норми ще направим едно събиране. Важното за нас сега е, че сега трябва да предадем тези нормативи по искане, договор и най-важното да отговарят на очакванията и потребностите на практиката. Всъщност процесът за разработване на норми е дългогодишен, той не трябва да е епизодичен. Ние обичаме да правим нещо буквално казвам „епизодично“ решаваме нещо и после спираме, а по света се работи постоянно и системно, и тогава изненадите биха били минимални.

Какви са ползите и активите, които получават участниците в организираните международни форуми и събития?
Ефектите от провеждането на подобен вид конференции и форуми са по-скоро вторични, отколкото да очакваме някакви ползи много непосредствено или винаги значими резултати от провеждането на подобни събитието. Комплексната ефективност от тези срещи не е малка и разбира се, ще се обоснова. Първо, участниците получават възможност да чуят някои нови, иновативни идеи и приложени практики. Естествено на подобни форуми се засягат и някои по-стари теми, но това е разбираемо. Второ, разбира се трябва да се отбележи възможността за обмяна на опит и мнения. И трето, по време на тези срещи и разговори се консолидират идеи за професионални и организационни прояви.