Искаме да осигурим безопасен, надежден и устойчив жп транспорт

Разговор с г-жа Мария Чакърова, Директор Дирекция Стратегическо развитие и инвестиционни проекти в ДП НКЖИ

Г-жо Чакърова, бихте ли коментирали значението на европейските структурни фондове за развитието на жп сектора в страната?
Всички знаем, че Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са създадени с цел да изравнят развитието и перспективите за развитие пред различните региони на страните членки на ЕС и основен инструмент, чрез който се реализират политиките на ЕС. Говорим за огромни суми от порядъка на 454млрд.€ за периода 2014-2020г.

Основната част от тези суми е предназначена за изграждане и развитие на инфраструктура, вкл. транспортна. Както знае всеки, който е пътувал в страни от Западна Европа и/или е чел нещо за политиките на ЕС в областта на транспорта, железопътния транспорт е безспорния приоритет на Европейски съюз. Това не е самоцелно толериране на определен вид транспорт, а ясно определена политика на база икономически ползи за общността. Част от този финансов ресурс е предназначен за България и развитието на жп инфраструктура, като отпускането на тези средства не е произволно, а много ясно регламентирано с кои инструменти, какви резултати трябва да се постигнат.

Друго важно условие, което трябва да се знае от широката общественост е, че нашите проекти се състезават с други подобни проекти от цяла Европа. Конкурсния подбор за проекти с най-голяма добавена стойност за общността (разбирай целия ЕС) са с най-големи шансове да получат финансиране.

Много често ни задават въпроси - защо кандидатствахте за този проект, а не за някой друг? Отговорът винаги е един и същ - за този проект можем да получим финансиране по този инструмент, защото отговаряме на всички изисквания и приоритети на конкретния инструмент.

Отговорът на въпроса Ви за значението на ЕСИФ за развитието на жп сектор е кратък: Без тези фондове няма да има развитие, а само експлоатация и поддръжка на жп инфраструктура.

Към момента по индикативни разчети за Програмен период 2014-2020 от ЕСИФ ние очакваме над 2,5млрд.лв., от които над 2,1млрд.лв. са от ЕСИФ, чрез ОПТТИ и МСЕ. В никакъв случай не трябва да се подценява и участието на държавата в тези процеси, защото ЕС никога не дава 100% от необходимото финансиране. За периода 2007-2103г. националното финансиране, вкл. средства от името на НКЖИ, които надхвърлят 500млн.лв., но чрез ЕСИФ България е придобила активи за над 2млрд.лв. Към тези чисто парични еквиваленти трябва да добавим работните места разкрити по време на строителството на големите обекти, подпомагането на свързаните сектори с поръчки за доставки и услуги и оживяването местната търговия, услуги, транспорт, данъци и др.

Мисля, че за Вашите читатели ще бъде интересно да знаят факта, че НКЖИ към момента няма върнато Заявление за безвъзмездна помощ заради проблеми с качеството на подготвяните документи, а само поради ограничени финансови пакети и един случай за недостатъчно напреднала фаза на подготовката на проекта. Това е признание за качеството на работата, която моите колеги и нашите консултанти извършват. Това е доказателство също, че на тази фаза ние сме напълно конкурентни на колегите си от всички Европейски страни. След „уроците“, които много внимателно анализираме за управлението на проектите във фазата на изпълнението през Програмен период 2007-2013 съм убедена, че ще постигнем същото ниво и за тази фаза на инвестиционното проектиране през настоящия програмен период.

Какви са предизвикателствата и възможностите на НКЖИ през програмен период 2014-2020год.?
Големите предизвикателства пред НКЖИ за програмен период 2014-2020 са две:
Да се усвоят средства в размер на около 2,2млрд.лв. за период от 5-6 години, защото вече сме края на 2016г, както и да се съчетават различни инструменти за финансиране.

По ОПТТИ НКЖИ има определен бюджет на средствата по различните оси на стойност над 750млн.€, а за проекти, финансиране по МСЕ над 400млн.€. Представете си, какво означават тези суми разпределени във времето, дори в годишен разрез това са 450-500млн.лв. Организацията по изпълнението на проектите, контрола, наблюдението и процедирането на тези плащания е голямо предизвикателство, което не е трудно да си представим. Ще ви дам пример с малко фактология, за да добиете представа:

Само за последната година на ОПТ са усвоени около 400млн.лв., за които са извършени над 800 проверки на място, за да се установи дали тези разходи наистина са били извършени, процедирани са над 200 Искания за плащания, които се проверяват от експертите в НКЖИ позиция по позиция за съответствие с оферирани, аналитични или пазарни цени, направени са над 280 справки с НАП и Агенция Митници дали изпълнителите не дължат пари на държавата и др. Отделно, понеже е края на програмен период и проектите приключват са администрирани над 150 комисии на място за приемане на различни обекти. Всички тези дейности са извън рутинните дейности на Звената за управление и изпълнение на проектите, които контролират и отчитат дейностите по договори за всеки проект. Изготвени са над 350 доклади за напредъка, доклади за събития, протоколи за обстоятелства, за месечни срещи и др. документи, обект на преките задължения.

За сравнение средствата, които НКЖИ управлява по проекти, финансирани от ЕСИФ надхвърлят бюджета на всички министерства в България взети заедно, с изключение на МОСВ и МРРБ.

Специалистите в НКЖИ, не само тези свързани с управлението на проектите, но и колегите от експлоатацията се учат и мисля, че всички заедно сме готови за предизвикателствата на следващите години.

Кои проекти ще са приоритет за НКЖИ през 2017?
През 2017г. има две групи проекти, които са приоритет за НКЖИ. Едната е проектите за подготовка, а другата за строителство. В групата на проектите за подготовка приоритет е проектът за Техническа помощ за линията София-Перник-Радомир-Гюешево/Македонска граница. Първият лот по този проект за участъка София-Перник-Радомир започна в началото на 2015г. и е един от т.н. преходни обекти. Вторият лот за участъка Радомир-Гюешево/Македонска граница е в процес на подготовка за обявяване на тръжната процедура, която по план трябва да стартира до края на 2016г. или в самото начало на 2017г. Този проект е от изключителна важност, защото колегите от Македония вече приключват проекта за тяхната линя, която завършва със съвместен тунел на границата. Ние трябва да започнем работа по проекта, преди те да са завършили, за да могат проектантите от двете страни на тунела да съгласуват общото съоръжение.

Ще работим съвместно с експерти на ЕИБ по подготовката на проекти по ос 4 на ОПТТИ, а именно : Иновации в управлението и услугите - внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта. Тази ос е нова за Оперативната програма, защото това са приоритетите на ЕС за развитие на транспорта. Общността не иска просто някакви влакове да се движат в някакви направления, по някое време, с неясни характеристики на тяхното управление във времето и пространството. Така работят железниците в страни от Третия свят.

Европа иска да има сигурен, безопасен и устойчив транспорт, което значи сигурни трафици за движение, надежден транспорт с фиксирани регулярни превози тръгващи в определения час и пристигащи в определеното време. Не на последно място Европа иска „Зелен транспорт“ и нула смъртни случаи. Единственият вид транспорт, който може да го постигне в едно е железницата. За целта обаче ние трябва да въведем ERTMS системи и единни диспечерски центрове. Всички знаем как работят авиодиспечерите и безкрайно ценим и уважаваме техния труд. Същите изисквания Европа има вече и към железопътните диспечери, защото влаковете които развиват скорости от над 160км/ч се конкурират не с автомобилния, а с въздушния транспорт.

За постигане на тези очаквания от страна на България ние трябва да внедрим и Система за управление на влаковата работа, трябва да направим система за контрол на достъпа до гарите и внедряването на редица други изисквания за постигане параметрите на т.н. интелегентни системи.

От проектите за строителство през 2017г. приоритети са ни проектите, чиито процедури стартираха през тази година, а именно: Участъците Скутаре - Оризово и Стралджа - Церковски по проекта за Рехабилитация на жп линията Пловдив - Бургас, фаза 2; Участъкът София-Елин Пелин от жп линията София-Пловдив.

В подготовка за стартиране са и процедури, които ще се проведат през 2017г. за строителство и една част от тях ще започнат реално строителство още през 2017г. и това са: Изграждане на системите за сигнализация за жп линията Пловдив-Бургас; Развитие на жп възел София в участъка София - Волуяк, вкл. Централна гара с пълното коловозно развитие и системи в района на гарата, без приемното здание, което както знаете беше обект на изграждане по ОПТ; Участъкът Елин Пелин - Костенец от жп линията София - Пловдив; Участъкът Костенец - Септември от жп линията София - Пловдив.